П. Удхаус - Удивителна история с шапки

Един Образ се подвизаваше със счупен крак в болницата в резултат на безуспешен опит да мине със спортната си кола през Марбъл арч 1 1 Триумфална арка, поставена през 1828 г. за главен вход на Бъкингамския дворец. По-късно е била пренесена недалеч от Хайд Парк. — Б. пр. , вместо да я заобиколи, а милосърден Симпатяга бе наминал да го види как е и да му съобщи последните новини. Завари Образа да играе на карти с медицинската сестра, така че приседна на ръба на леглото и взе да си зоба от гроздето. Образът го попита какво ново в големия свят.

— Ами — започна Симпатягата, като си откъсна още едно зрънце, — най-бистрите умове на „Търтеите“ още си блъскат главите и се опитват да разгадаят мистерията с шапките.

— Това пък какво е?

— Ама ти какво — нищо ли не си чул?

— Нито дума.

Симпатягата бе сразен. От изненада нагълта две зърна грозде наведнъж.

— Цял Лондон е потресен. Преобладава мнението за намеса на четвъртото измерение. Нали ги знаеш тези работи — става нещо по-така и отиваш да се посъветваш с някой голям ум, а той клати глава и заявява: „Ясно! Четвъртото измерение!“ Просто се учудвам как може никой да не спомене и дума пред теб за тази тайнствена история.

— Ами ти си първият ми посетител. Каква е тази история? За каква шапка става дума?

— Шапките са две. Отляво надясно — на Пърси Уимбълт и на Нелсън Корк.

Образът кимна интелигентно.

— Сега разбирам. Едната, значи, е на Пърси, а другата на Нелсън.

— Точно така. Общо две шапки. По-точно цилиндри.

— И какво им е тайнственото?

— Ами Елизабет Ботсуърт и Даяна Пънтър твърдяха, че не им били по мярка!

— Случва се понякога с шапките.

— Но, моля те! Тези бяха поръчани при Бодмин!

Образът подскочи в леглото си.

— Какво?!

— Не бива да тревожите пациента — обади се сестрата, която до този момент не бе участвала в разговора.

— Но разберете, сестро! — изкрещя Образът. — Сигурно не сте схванали същността на думите му. Можете ли да си представите — Пърси Уимбълт и Нелсън Корк си купили цилиндри от Бодмин — от БОДМИН! — които не са им били по мярка. Това е абсурд!

Той беше искрено потресен, а Симпатягата кимаше в знак на съгласие. Да говорят каквото си искат за днешната младеж — че в нищо не вярвала и така нататък, — но има едно нещо, в което всеки млад мъж вярва безусловно, а именно в безупречността на всяка шапка, изработена от Бодмин. Това е една от вечните истини. Ако само се допусне, че шапка, купена от Бодмин, не е по мярка, това ще означава, че отваряте широко врата за Съмнението, Разкола или по-просто казано — Хаоса.

— Точно такава беше и реакцията на Пърси и Нелсън и именно това ги принуди да постъпят много твърдо с Е. Ботсуърт и Д. Пънтър.

— Постъпили са твърдо, казваш?

— Дори много.

— Защо не ни разкажете историята от самото начало? — намеси се сестрата.

— Дадено — съгласи се Симпатягата и си зобна още едно зрънце. — Свят ще ви се завие.

— Толкова ли е тайнствена?

— От началото до края.

— Трябва да знаете, скъпа сестро (започна Симпатягата), че тези две другарчета, Пърси Уимбълт и Нелсън Корк, трябва да бъдат постоянно нащрек по отношение на горната част на телосложението си, тъй като главите им изключват всякаква възможност за притежателите им да нахълтат в първия срещнат шапкарски магазин и да се снабдят с коя да е от изложените там шапки. Пърси е едър, пълен, извънгабаритен младеж с глава като диня, докато Нелсън прилича на маломерен жокей и има глава колкото лешник.

Затова няма съмнение, че само един артист като Бодмин може да се погрижи за подобни глави, така че те винаги се обръщат към него. Чух веднъж Пърси да казва, че вярата му в Бодмин може да се сравни само с вярата на млад курат в неговия епископ, и съм убеден, че и Нелсън би казал същото, ако можеше да се сети.

В онова утро, когато започва моят разказ, двамата се сблъскали на прага на въпросния Бодмин.

— Здрасти — поздравил Пърси. — За шапка ли си дошъл?

— Привет — отвърнал Нелсън. — И ти ли си поръчваш шапка?

— Да. — Пърси се огледал предпазливо, за да се увери, че е сам (като се изключи Нелсън, разбира се) и че никой не го гледа, приближил се плътно до приятеля си и снишил глас. — Имам уважителна причина!

— Странно — отвърнал Нелсън също шепнешком. — Аз също си имам причина!

Пърси се огледал недоверчиво и още повече снишил глас.

— Нелсън — започнал той, — познаваш ли Елизабет Ботсуърт?