П. Удхаус - Удивителна история с шапки

— Не, първо аз ще ти разкажа за сблъсъка си с Елизабет Ботсуърт тази сутрин. Нелсън, старче, тя ми каза, че… цилиндърът ми — моят Бодмин! — не ми бил по мярка!

— Не може да бъде!

— Цитирам точните й думи.

— Бре, да пукна! Чуй обаче — Даяна пък ми каза, че моят Бодмин ми бил голям!

И двамата се втренчили един в друг, лишени от дар слово.

— Това е духът на… — обадил се най-подир Нелсън, — не знам на какво. Но се задава от всички посоки. Нещо много основно е сбъркано в днешните момичета. До гуша са затънали в беззаконие и слободия. Да затънали са — от всички страни.

— И тук в Англия също.

— Ама, разбира се, магаре такова! — раздразнил се Нелсън. — Като казах всички страни, нямах предвид всички страни, а всички страни! — После се замислил. — Ти обаче много ме изненада с това твое изказване за Елизабет Ботсуърт и съм склонен да допусна, че тук има някакво недоразумение. Винаги съм бил горещ почитател на Елизабет.

— И аз винаги съм имал високо мнение за Даяна и затова ми е трудно да повярвам, че се е показала в такава недоброкачествена светлина, както ти твърдиш. Мирише ми на недоразумение.

— Добре я нарязах обаче.

— Не биваше, Нелсън. Току-виж, си я засегнал или нещо подобно. В моя случай, разбира се, нямах друг избор, освен да се отнеса доста строго с Елизабет.

Нелсън зацъкал с език.

— Напразно — тя е тъй чувствителна!

— Даяна също.

— Но не колкото Елизабет.

— А според мен чувствителността й надвишава тази на Елизабет приблизително пет пъти. Но да не спорим, старче. Фактът си остава, че и с двама ни са се отнесли рядко несправедливо. Ако питаш мен, редно е да се затътрим към домовете си и да се нагълтаме с аспирин.

— Прав си.

Те се запътили към гардероба, където били депозирали цилиндрите си, и Пърси си надянал своя.

— Ето виж — само една малоумна идиотка, която не вижда на сантиметър от носа си, може да твърди, че тази шапка ми е малка!

— Съвсем ти е таман — потвърдил Нелсън. — А я виж моята! Нямам ли право да твърдя, че само една великанка, страдаща от астигматизъм, може да нарече тази шапка прекалено голяма?

— Прекрасна шапка!

Гардеробиерът, един много просветен тип на име Робинсън, се съгласил и с двамата. Така те излезли от клуба и се разделили при Доувър Стрийт.

Макар и да не стана дума, но тук му е мястото да кажа, че сърцето на Нелсън Корк се обливало в сълзи при мисълта за нещастието, сполетяло приятеля му Пърси. Много добре познавал крехката му чувствителна душа и си представял колко дълбоко е засегнат от скъсването на дипломатическите отношения с любимото момиче. Защото Нелсън бил убеден, че каквото и да се е случило помежду им, колкото и дълбока да е раната, Пърси продължавал да обича Елизабет. Затова решил, че случаят плаче за един тактичен посредник — един добросърдечен, здравомислещ приятел и на двете страни, който да запретне ръкави и да се впусне да оправя нещата.

Затова щом се отървал от Пърси, той скочил в едно такси и отпрашил към дома на Елизабет. Имал късмет — сварил я на външната площадка. Защото тя естествено не заминала сама за Аскът. Веднага щом Пърси изчезнал от погледа й, казала на шофьора на таксито да я върне у дома и прекарала времето от болезнената сцена до този момент в разсъждения какво е можела да му каже, ако се била сетила, и в разхождане на пекинеза си на име Кларксън.

Много се зарадвала на появата на Нелсън и взела да му чурулика за туй-онуй, а цялото й държане било на момиче, което след като е било принудено да общува известно време с престъпния свят, най-сетне е попаднало на сродна душа. И колкото повече я слушал Нелсън, толкова повече му се искало да я слуша. И колкото повече я гледал, толкова повече чувствал, че един живот, прекаран в съзерцание на Елизабет Ботсуърт, ще е един адски добре прекаран живот.

Имало нещо в изящната миниатюрност и крехкост на това момиче, което така страхотно допадало на душевните му дълбини. След като бил общувал толкова време с исполин като Даяна Пънтър, за него било истински празник, че очите му можели да си починат върху нещо тъй мъничко и нежно. И, общо взето, все не успявал да вмъкне Пърси в разговора.

Та, значи, двамата се разхождали по улицата и си приказвали. А имайте предвид, че Елизабет е момиче, с което човек може да беседва, без опасност да му се изкълчи вратът от взиране нагоре, както в случая с Даяна Пънтър. Нелсън изведнъж осъзнал, че опитите му да общува с въпросната Даяна били равносилни на размяна на мисли с човек, покатерил се на върха на мачта. И се учудил, че тази мисъл му хрумва едва сега.