П. Удхаус - Удивителна история с шапки

— Отблизо — отвърнал Нелсън.

— Страхотна е, нали?

— Дори твърде.

— Хубава.

— И това съм забелязал.

— Аз също. Такава една дребничка, сладичка, изящничка, веселичка, жизне… каква беше онази дума? Направо ангел в човешки образ.

— Че те ангелите по начало са в човешки образ.

— Така ли? — Пърси не бил много наясно по въпроса с ангелите. — Както и да е — продължил той и бузите му се обагрили в нежнорозово. — Много я обичам и тя се съгласи да дойде с мен за първия ден на надбягванията в Аскът и разчитам на този цилиндър като на допълнителен аргумент, който да я склони да отговори на чувствата ми с взаимност. Понеже досега сме се срещали само из разни провинциални имения, не съм имал възможността да й взема акъла с цилиндър на главата.

Нелсън Корк го зяпал с отворена уста.

— Това е най-изумителното съвпадение, за което изобщо съм чувал! — възкликнал той, разтърсен до дъното на душата си. — И аз купувам цилиндър със същите намерения!

Масивното телосложение на Пърси се разтърсило конвулсивно. Очите му се изцъклили.

— За да вземеш акъла на Елизабет Ботсуърт! — изревал той и се загърчил от душевни мъки.

— Не, не — зауспокоявал го Нелсън. — Разбира се, че не. С Елизабет сме добри другарчета, но нищо повече. Имам предвид, че и аз като теб разчитам на този цилиндър, за да впечатля любимото момиче.

Пърси спрял да се гърчи.

— Коя е тя? — попитал любопитно.

— Даяна Пънтър, племенницата на моята кръстница, старата Пънтър. И знаеш ли кое е странното — познаваме се от деца, а чувството ми напъпи съвсем наскоро. И сега я обожавам, Пърси, от темето до пръстчетата на божествените й крака!

Пърси не бил убеден.

— Не е ли възголемичко това разстояние? Даяна ми е близка приятелка и е очарователно момиче във всяко едно отношение, но нямаш ли чувството, че е прекалено висока за теб?

— Скъпи приятелю — именно тази нейна черта породи моето обожание: тя е като импозантна статуя. От години не съм срещал по-голяма гръцка богиня. Освен това не е по-висока за мен, отколкото ти си за Елизабет Ботсуърт.

— Има нещо такова — не могъл да отрече Пърси.

— В края на краищата имам чувства към нея, дявол да го вземе, и затова споровете са излишни. Обичам я, обичам я и ще обядваме заедно в първия ден на надбягванията в Аскът!

— В Аскът ли ще обядвате?

— Не, тя не си пада по конни надбягвания и затова няма да дойда в Аскът.

— Какво нещо е любовта! — изрекъл Пърси със страхопочитание.

— Гуляят ще се състои в дома на моята кръстница на площад „Бъркли“ и предполагам, че няма да чакаш дълго, за да съзреш едно твърде интересно съобщение в „Морнинг поуст“.

Пърси протегнал ръка. Нелсън топло я стиснал.

— Да поверим съдбите си на новите шапки!

— Прав си! Женският пол не може да устои на един добре прилягащ цилиндър.

— Бодмин ще трябва да се покаже на по-голяма висота от всеки друг път.

— Няма да му се размине.

И те влезли в магазинчето, където Бодмин им взел мерките със собствените си ръце и обещал след няколко дни да изпрати на съответните им адреси резултатите от своите най-напрегнати усилия.

Пърси Уимбълт не е от хората, които ще заподозрете, че имат нерви, но ви уверявам, че докато чакал обещаното от Бодмин, бил в състояние на трескава възбуда. Постоянно го преследвали кошмарни видения как цилиндърът му бива сполетян от гибелни бедствия. И както се оказало впоследствие, тези страхове за малко да се оправдаят. Оттогава Пърси живее с твърдото убеждение, че има развито шесто чувство и е ясновидец.

Всъщност ето как се развили събитията. Разстроените от злокобни предчувствия нерви не му позволили да спи добре, така че в деня преди Аскът Пърси се събудил още в десет и половина и изскочил на прозореца да види какво е времето. Гледката, изпречила се пред потресения му взор, смразила кръвта във вените му.

Долу по тротоара важно се разхождали напред-назад едно диване в синя униформа, в чието лице той разпознал разносвача на Бодмин, и друго едно не по-малко отвратително хлапе. А на главите на тези гнусни изчадия стърчали цилиндри. Двете картонени кутии били подпрени на оградата.

Предвид обстоятелството, че Пърси тъкмо се бил събудил от сън, в който кметът на Лондон вместо да му връчи както било редно ключа на града, замахнал към цилиндъра му и го направил на нищо, би трябвало да очакваме наш Пърси да е вече обръгнал и да не се впечатлява лесно. Ала случаят далеч не бил такъв. Реакцията му била страховита. В първия миг получил нещо като парализа, съчетана с апоплектичен удар, по време на които се сетил как от край време подозирал, че това отвратително хлапе храни лекомислени възгледи по отношение на цилиндрите и не е достойно за височайшия си пост. В следващия миг обаче рязко дошъл на себе си и надал най-сочния писък, огласял квартала през последните няколко години.