Уилям Фокнър - Стръвницата

Персифал Браунли 26 год. чиновник и книговод. купен от Н. Б. Форест в Колд Уотър 3 мар. 1856 265 долара.

и под това, пак със същия почерк:

5 мар. 1856 Никакъв книгов. Не може да чете. Пише само името си но аз вече го написах. Казва че може да оре но ми се не вярва. днес пратен на полето 5 мар. 1856.

и пак със същия почерк:

6 мар. 1856. И да оре не може. Казва че искал да стане пропов. значи може да води говедата на реката

след това вече идва другият почерк, който той добре различаваше като почерка на чичо си:

Мар. 23тий 1856 И това не го бива, освен по едно говедо. Да се отървем от н.

после пак първият:

24 мар. 1856 Кой по дяволите ще го купи

след това вторият:

19тий апр 1856 Никой Преди 2 мес. ти го докара от Колд Уотър. Не ти казвам продай го, освободи го.

първият:

22 апр 1856 Ще се отърва от него.

вторият:

Юни 13тий 1856 Как? 1 дол. год. за 265 г прави, 265 дол. Кой ще подпише докум. за освоб.

после пак първият:

1 окт 1856 Муле джозефина строши крак & застреляна, не тази ясла Ни този негър Всичко наопък. 100 долара

и същият:

2 окт 1856 Освободен Дебит МакКаслин & МакКаслин 265 дол

след това отново вторият:

Окт 3тий Дебит Теофилъс МакКаслин Негър 265 дол. муле 100 дол вс. 365 дол Още не си е отишъл Защо Татко не е тука

после първият:

3 окт 1856 Кучи син не иска да напусне. Какво би правил татко

вторият:

29тий окт 1856 Би го прекръстил

първият:

31 окт 1856 Би го прекръстил но как

вторият:

Коледа 1856 Спинтриъс

всичко бе вписано там, не само общата и опростена несправедливост и бавната й амортизация, но и особените трагедии, които не са били опрощавани и никога не могат да се амортизират: нова страница и нов тефтер и почеркът, който сега веднага познаваше, че е на баща му:

Татко умря Лушъс Куинтъс Карадърз МакКаслин Калина 10 10 Неграмотно изписване на щата Каролина — Б.пр. 1772 — Мисисипи 1837. Поч. и погреб. 27 юни 1837.

Роскъс. Отгледан от дядо в Калина Не си знае годините. Освободен 27 юни 1837 Не иска да напусне. Поч и погреб. 12 ян 1841 Фиби Роскъс. Жена му купена от дядо в Калина казва че е Педесе. Освоб. 27 юни 1837 Не иска да напусне. Поч. и погреб. 1 авг 1849 Тъсидис. син Роскъс & Фиби род в Калина 1779. Отказва 10 акра от Завещанието на татко 28 юни 1837. Отказва 200 дол в брой от А&Т МакКаслин 28 юни 1837 Иска да остане да ги отработи.

и след това и в продължение на следващите пет страници и почти толкова години — бавното и всекидневно натрупване на надниците, дадени му заедно с храната и дрехите: меласата, месото и царевичното брашно, евтините, но трайни ризи и панталони от син док и обувките, а сегиз-тогиз и някое палто срещу дъжда и студа — съпоставени и пресметнати спрямо бавно, но непрекъснато растящата сума на баланса (на момчето му се струваше, че вижда черния, роба, когото неговият бял господар е освободил за вечни времена с един акт, от който черният не би могъл никога да се освободи, поне докато трае споменът, виждаше го да влиза в лавката и да иска позволение, може би от сина на белия, да надникне в оная страница от тефтера, която и да прочете не би могъл, без да настоява за гаранции, че белият ще удържи на думата си, тъй като би трябвало да я приеме, защото под слънцето няма абсолютно никакъв начин да я провери, да види докъде му е стигнала сметката и колко още му остава, докато напусне, за да не се върне никога, пък дори да се премести само на седемнадесет мили в Джеферсън); тъй се стигаше до последните редове, приключващи историята:

3 ное 1841 В брой на Тъсидис МакКаслин 11 11 Робите са носели презимето на белия господар. — Б.пр. 200 дол Станал ковач в Дж. дек 1841 Поч. и погреб, в Дж.

17 фев 1854. Юнис купена от татко в Ню Орлеанз 1807 го. за 650 дол Омъж. за Тъсидис 1809 Удавила се в реката Коледа 1832.

чак сега за първи път в тефтера, се появяваше другият почерк и той позна, че това е чичо му, готвачът и къщовникът, когото дори МакКаслин, който познаваше и него, и баща му цели шестнайсет години преди раждането на момчето, помнеше да седи по цял ден на люлеещ се стол пред кухненския огън, на който е готвел:

Юни 21вий 1833 Самоудавила се

следван от първия:

23 юни 1833 Кой е чул негър да се дави сам

и пак от втория, небързащ, нанесен с някаква безапелационна категоричност; двете напълно идентични бележки са могли да бъдат направени едва ли не с един и същ гумен печат, ако не беше другата дата:

Авг. 13тий 1833 Самоудавила се

и той се питаше Но защо? Защо? По това време беше навършил шестнайсет. Не му бе за първи път да стои сам в лавката, нито за първи път да сваля старите тефтери, които, откак се помни, знаеше все там, на лавицата над масата. Още като дете и особено като беше на девет, десет и единайсет години, когато вече можеше да чете, той често вдигаше поглед към олющените и попукани кожени гърбове, но не изпитваше никакво желание да ги разтваря и макар да възнамеряваше някой ден да ги прегледа — защото схващаше, че те може би съдържат някакъв хронологичен и доста по-изчерпателен, но без съмнение скучен материал, какъвто едва ли би могъл да събере от другаде, сведения не само за себе си, но и за хората е неговата кръв, не само за белите, а и за черните, които бяха станали почти такава част от родословието му, каквато бяха и неговите бели деди, за земята, която са притежавали и задружно обработвали, която ги е хранила и която винаги ще бъде тяхна обща, независимо от цвета на кожата или титулярното собственичество, — разбираше, че това ще стане в някой свободен ден, когато вече е стар и малко отегчен, тъй като след години и съдържанието на старите книжа ще е вече неизменно закрепено, нещо свършено, непоправимо и безвредно. Но тогава беше на шестнайсет. И знаеше какво ще открие, преди да го е открил. След полунощ, когато МакКаслин заспа, измъкна ключа на лавката от стаята му, влезе, заключи се отвътре и забравеният фенер отново замириса в мъртвия и без това вонящ студен въздух на лавката, а той се наведе над пожълтелите страници, питайки се не защо се е удавила, а какво ли си е помислил баща му, като е прочел първата поправка на брат си: защо е мислил чичо Бъди, че се е самоудавила? На следващата страница почваше да открива неща, които знаеше, че ще открие, само че това още не бе обяснението, тъй като се казваше следното: