Учтиво, макар и с леко нетърпение, дон Алфонсо слушаше, докато кралицата му обясняваше всичко това.
— Хубаво и разумно си го намислила, умна моя Леонор — рече той. — Но имаме време. Момчето не е посветено още в рицарство. Чичо Раймундес не можа да надвие себе си и да ме помоли за тая услуга. Мисля най-напред да поканим дон Педро, за да получи от собствената ми ръка меча и рицарското достойнство. Останалото ще се нареди от само себе си.
След като уговори това, кралската двойка отпътува с доста голям разкош за Сарагоса на тържественото погребение на дон Раймундес.
Младият крал дон Педро засвидетелствува на Алфонсо онази отрадна почит, която се очакваше. И цял пламтеше от възхищение към доня Леонор. Тя бе прекрасната дама, възпявана от поетите, почитаната от всички красавица, по която рицарят изгаря от чиста любов и която милостиво приема тая любов.
Доня Леонор се съобразяваше със съвета на дон Алфонсо, че не бива да се прибързва. Само с общи, смътни слова загатна, че тя и дон Алфонсо имат предвид едно още по-тясно сближение с братовчеда от Арагон. Но се държеше интимно, приятелски и същевременно донякъде майчински, та стройният млад принц веднага разбра и се изчерви цял. Примамваше го не само мисълта да бъде свързан толкова тясно с по-възрастния, изпитан рицар; в бъдещето пред него магически блестеше и императорската корона на обединените испански държави. Той целуна ръката на доня Леонор и отговори:
— Няма поет, който би намерил думи, за да възпее моето щастие.
Инак не говориха нищо — нито за правителствени дела, нито за отношенията между страните Кастилия и Арагон. Но затова пък говориха за посвещаването на дон Педро в рицарство. Той бе седемнадесетгодишен, възрастта му бе подходяща и разумно бе тая церемония да стане преди коронацията. Алфонсо покани принца да дойде да получи меча си в неговия град Бургос. Самият той щял да го посвети там в рицарство сред пищност, каквато подобава на двамата най-велики владетели на Испания.
Дон Педро щастлив прие поканата.
Големи приготовления се започнаха в Бургос. Дон Алфонсо изпрати там всичките си придворни. Доня Леонор сметна, че би трябвало да се поканят и децата на главния ескривано; след кратко колебание кралят се съгласи.
Йеуда изпита ликуващо чувство, когато херолдът донесе в кастильото поканата за тримата Ибн Езра. Съпроводени от внушителна свита, те отпътуваха за Бургос.
Дон Гарсеран и друг един млад благородник от свитата на доня Леонор с удоволствие се заеха да покажат древния град на доня Рахел и на брат й. Момчето Аласар, живо заинтересувано от всичко, свързано с рицарството, жадно оглеждаше най-разнообразните реликви, останали от Сид Компеадор — неговата гробница, оръжията му, бойното снаряжение на коня му.
Още по-въодушевено бе момчето от подготовките за състезанията. Щитовете с гербовете на рицарите, които се готвеха да вземат участие в големия турнир, бяха вече изложени. Щеше да се състои и състезание в стрелба с арбалет. Горд със своя великолепен арабски арбалет, Аласар веднага реши да вземе участие в това състезание. Застояваше се с детски възторг и край оградата, зад която пазеха биковете, предназначени за голямата борба.
Тържественият пир в чест на дон Педро се състоя в кралския замък, в онзи кастильо, от който беше получила името си страната Кастилия. Това беше стара, сурова постройка. Подът навсякъде бе застлан с дебели килими, а стълбите — обсипани с рози. По стените бяха окачени гоблени, изобразяващи ловни и батални сцени; доня Леонор ги беше поръчала от своята родина, Франция. Но въпреки всички тия старания суровата постройка едва бе добила лек оттенък на непринуденост.
В главните зали на замъка, а също и в двора бяха подредени големи трапези и множество малки маси. Арагонският принц бе довел със себе си своя алхаким, дон Йосеф Ибн Езра, и за него и дон Йеуда бе отредена една от масите в двора. Това не бе най-почетното място, ала подреждането на масите при такива празненства бе много трудно нещо.
Градът Бургос бе прословут с негостоприемния си климат; тъй беше и сега — дори през юни в двора на замъка бе неприятно студено. Мангалите не даваха достатъчно топлина и през време на целия обяд липсата на удобство напомняше на двамата видни евреи, че да седиш във вътрешността на замъка, е по-приятно. Те обаче не проявяваха с нищо незадоволството си от обидното отношение към тях, не го показваха дори и един пред друг, а възбудено разговаряха за отрадните последици, до които щеше да доведе разбирателството между Кастилия и Арагон — облекчението на стокообмена, общото оживление на стопанския живот.
Читать дальше