Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Много неща будеха тревога в тоя кастильо Ибн Езра. Имаше например между надписите, които блестяха сред фризовете по стените, и няколко еврейски. Не беше лесно да се разчетат те сред гъсталака на множеството завъртулки и орнаменти, които ги заобикаляха. Но каноникът, горд със своите познания по еврейски, откри, че те бяха взети от светото писание, от книгата Коелет 14 14 Коелет (или Екклесиаст) — 21-вата книга от Библията. — Бел.пр. на проповедника Соломон.

Да, потвърди Муса, точно така било; и той взе една пръчка и посочи с нея на каноника как се нижеха изреченията сред сложно преплетените арабески, как ту се губеха, ту се появяваха отново, показваше ги, четеше и ги превеждаше на латински. А словата гласяха:

„Еднаква е участта на синовете человеческа и на скота. Както умира той, така умират и те еднакви са душите им, и человекът не превъзхожда в нищо скота, защото всичко е суета. Всичко свършва на едно и също място, всичко е пръст и се връща обратно в пръстта. Кой знае дали душите на человеческите синове се устремяват нагоре, а душата на скота слиза надолу под земята?“

Дон Родриге проследи с поглед еврейските писмени знаци на стената и видя и чу, че Муса превеждаше правилно. Но не звучаха ли малко по-иначе тия думи, които той помнеше наизуст от превода на свети Йероним? Не добиваха ли лека миризма на сяра дори и божите слова в устата на тоя мъдър и кротък Муса?

Каквото и да е, но човекът, който се грижеше за библиотеката на кастильо Ибн Езра, привличаше каноника може би дори повече, отколкото самата великолепна библиотека. Като гледаше Муса, седнал удобно сред меките си възглавници, дон Родриге изпитваше чувството, че и тоя човек е вечен като мъдростта. Ту му се струваше, че той едва ли е по-стар от него, петдесетгодишния, ту му изглеждаше, че е древен като света. Блясъкът на спокойните, малко насмешливи очи го обайваше и смущаваше и при все това каноникът чувствуваше, че с тоя мъж може да разговаря по-непринудено, отколкото с повечето простосърдечни християни.

Разказа му за академията, която ръководеше той. Естествено неговата скромна школа не можела да се сравнява с тия на мюсюлманите, но все пак чрез нея Западът узнавал арабската, а също и езическата мъдрост на древността.

— Не мисли, че съм тесногръд, о мъдри Муса — заяви разгорещено той. — Аз наредих да се преведе на латински дори коранът. А освен това в моята академия работят и някои неверници — както евреи, така и мюсюлмани. Ако разрешиш, ще ти доведа някога един или друг от моите ученици, за да се порадва и той на честта да разговаря с теб.

— Стори го, високопочитаеми дон Родриге — отвърна приветливо Муса, — доведи ми някои от учениците си. Но предупреди ги да бъдат предпазливи. Й сам ти бъди предпазлив!

И той му показа един от надписите на стената — смущение обхвана каноника, защото и това изречение бе от светото писание, но тоя път от петата книга на Мойсея:

„Проклет да е, който отбие слепец от пътя!“

Когато дон Родриге най-сетне се сбогува с домакина, много по-късно, отколкото бе възнамерявал — беше останал наистина неприлично дълго, — той шеговито каза:

— Би трябвало да ти се сърдя, дон Йеуда. На косъм оставаше да ме подведеш да наруша десетата божа заповед. Вярно е, че не пожелах нито дома ти, нито ослите ти, нито слугите и слугините ти. Но страхувам се, че пожелах твоите книги.

Старейшината на общината, дон Ефраим, посети Йеуда, за да поговори с него по някои работи на алхамата.

— Както и трябваше да се очаква — подхвана той, — твоята слава и твоят блясък донесоха, на общината много благослов, но и нови беди. Завистта към величието ти разпали омразата на архиепископа, на тоя нечестивец и Есав 15 15 Есав — по-големият син на Исак, продал първородството си на своя брат Яков срещу паница леща; синоним на продажник. — Бел.пр. . И сега дон Мартин е извадил отново на бял свят вече покрития с прах пергамент — онова постановление на кардиналския колегиум от преди шест години, съгласно което не само синовете на Едом 16 16 Синовете на Едом — римляните. — Бел.пр. , а и потомците на Авраама трябвало да плащат на църквата десятък. На времето благородният алхаким Ибн Шошан — благословена да бъде паметта му! — отблъсна напора на остриганите 17 17 Става дума за католическите свещеници. — Бел.пр. . Но сега тоя нечестивец смята, че е дошло благоприятно време да действува. Посланието му до алхамата е пълно със заплахи.

Дон Йеуда знаеше, че при искането на десятъка не става въпрос само за пари, а се цели нещо много повече. Ако победеше църквата, с това се заплашваше основната привилегия на евреите; тогава те вече нямаше да бъдат пряко подчинени на краля, тогава между тях и краля щеше да се промъкне архиепископът. Освен това дон Йеуда трябваше да признае в душата си: опасенията на дон Ефраим, че този път архиепископът би могъл да постигне целта си, не бяха неоснователни.