Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Комисар Клод Льобел се върна в кабинета си малко преди шест сутринта и завари инспектор Карон зад бюрото със запретнати ръкави, уморен и измъчен.

Пред него имаше няколко машинописни листа, изпъстрени с нанесени на ръка бележки. В кабинета имаше промени. Върху кантонерките бълбукаше електрическа кафеварка, от която се носеше превъзходен аромат на току-що направено кафе. До нея имаше купчина картонени чаши, кутия прясно мляко и пакет захар. Всичко това бе пристигнало през нощта от стола на партера.

В ъгъла между двете бюра бе поставено ниско легло, покрито с грубо одеяло. Кошчето за хартия бе изпразнено и сложено до креслото край вратата.

Прозорецът бе все още отворен и от него в хладната утрин се стелеше бледата мъглица синкав дим от цигарите на Карон. Първите светли петна на настъпващия ден оцветяваха шпила на черквата „Сен Сюлпис“ отвъд прозореца.

Льобел прекоси стаята и се тръшна на стола пред бюрото. Макар от последното му събуждане да бяха изминали едва двадесет и четири часа, той изглеждаше уморен като Карон.

— Нищо — изрече. — Прехвърлих всичко за последните десет години. Единственият чуждестранен политически убиец, направил опит да действа у нас, е Дегелдр и той е мъртъв. Освен това е членувал в ОАС и сме го регистрирали като такъв. Предполага се, че Роден е наел човек без никакви връзки с ОАС и е постъпил много правилно. През последните десет години само четирима наемни убийци са пробвали занаята си във Франция — като не смятаме самоуките любители, и трима от тях са в ръцете ни. Четвъртият изтърпява доживотна присъда някъде из Африка. А и всички те са гангстери, далеч от равнището, необходимо, за да застреляш президента на Франция.

Ходих при Баржерон от Централния архив и те отново извършват цялостна проверка, но вече подозирам, че този човек не фигурира никъде. Роден при всяко положение би настоял на това, преди да го наеме.

Карон запали още една голоаз, изпусна дима и въздъхна.

— С други думи, трябва да започнем от чужбина.

— Именно. Такъв човек все трябва някъде да е добил своята подготовка и опит. Няма начин да е сред най-добрите в света, ако не може да го докаже с поредица успешни акции. Може би не чак президенти, но важни личности, по-големи от обикновени caids 112 112 Гангстерски босове (фр., араб.). — Б.пр. . Ще рече, че трябва да е привлякъл някъде нечие внимание. С положителност. Какво уредихте?

Карон взе един от листовете и показа списък от имена с цяла колонка часове от лявата страна.

— И седемте са уговорени — каза. — Започвате с началника на Службата за вътрешно разузнаване в седем и десет. Това е един и десет през нощта вашингтонско време. Сложих го на първо място поради късния час в Америка.

След това в седем и половина — Брюксел, Амстердам — в осем без четвърт и Бон — в осем и десет. Връзката с Йоханесбург е уговорена за осем и половина, а със Скотланд Ярд — в девет.

— Все шефовете на „Убийства“ ли? — попита Льобел.

— Или съответните служби. В Скотланд Ярд е мистър Антъни Малинсън, помощник-комисар по криминалните дела. В лондонската полиция, изглежда, нямат специализиран отдел „Убийства“. А иначе да, с изключение на Южна Африка. Изобщо не можах да се добера до Ван Рай, така че ще говорите с помощник-комисар Андерсон.

Льобел се замисли за миг.

— Няма значение. Предпочитам Андерсон. Веднъж работихме заедно по едно дело. Възниква езиковият проблем. Трима от тях говорят английски. Предполагам, че единствено белгиецът говори френски. Останалите почти със сигурност биха могли да говорят на английски, ако се наложи…

— Немецът, Дитрих, говори френски — прекъсна го Карон.

— Добре, тогава с тези двамата ще говоря лично на френски. За останалите петима ще трябва да се включите в линията като преводач. Най-добре да тръгваме. Хайде.

Беше седем без десет, когато полицейската кола с двамата детективи спря пред зелената врата с невинен вид на улица „Пол Валери“, където по онова време се помещаваше Главната квартира на Интерпол.

През следващите три часа Льобел и Карон висяха прегърбени в партерната стая за връзка и разговаряха по телефона с асовете на световната криминална полиция. През привидното таралежово безредие на антените от покрива на сградата високочестотните сигнали се понасяха над три континента, литнали в стратосферата, за да се отразят в йонния слой над нея и да се върнат към земята на хиляди километри оттук, през разположен на друг керемиден покрив алуминиев гъсталак.