Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

В Рим Марк Роден бе събуден в 7,55 часа, когато дежурният, прекарал нощта при бюрото на долния етаж, го разтърси за рамото. Събуди се за миг, вече полустанал и с ръка към пистолета под възглавницата. Изсумтя с облекчение, като видя лицето на бившия легионер над себе си. Един поглед към нощното шкафче му стигаше да разбере, че така и така се е успал. След прекараните в тропиците години обичайният му час за ставане бе значително по-ранен, а августовското римско слънце бе вече високо над покривите. Седмиците на бездействие обаче, вечерните часове, прекарани в игра на пикет с Монклер и Касон, изпитите твърде големи количества кисело червено вино и липсата на движения го бяха направили вял и поспалив.

— Едно съобщение, mon Colonel. Някой току-що се обади и, изглежда, много бързаше.

Легионерът протегна откъснатото от бележник листче, върху което бяха нахвърляни несвързаните фрази на Валми. Роден прочете съобщението веднъж, после скочи от тънко застланото легло. Уви около кръста памучния саронг, който обикновено носеше, по придобит на Изток навик, и го прочете отново.

— Добре, свободен си.

Легионерът излезе от стаята и се върна долу.

Известно време Роден руга тихо и настървено, като мачкаше листчето в ръце. Проклет, проклет, проклет, проклет да е Ковалски.

През първите два дни след изчезването му той си бе мислил, че човекът просто е дезертирал. Напоследък бе имало няколко предателства, придружили утвърждаващото се сред редовия състав убеждение, че ОАС се е провалило и ще продължава да се проваля в опитите си да ликвидира Шарл дьо Гол и да свали сегашното правителство на Франция. Но за Ковалски винаги бе смятал, че ще остане верен докрай.

А ето сега разполагаше с доказателства, че по някаква неведома причина Ковалски се бе върнал във Франция или дори може би е бил заловен в Италия и отвлечен. И, изглежда, беше проговорил, под натиск, естествено.

Роден наистина съжаляваше за покойния си подчинен. Част от солидната репутация, която си бе изградил като боец и командир, се основаваше на огромните грижи, които полагаше за хората си. Тия неща се ценят от бойците много повече, отколкото би могъл да си представи кой да е военен теоретик. Сега Ковалски бе мъртъв и Роден не хранеше никакви илюзии относно естеството на тази смърт.

Важно бе все пак да опита да си даде сметка какво точно Ковалски е бил принуден да каже. Срещата във Виена, името на хотела. Естествено, всичко, що се отнася до тия въпроси. Тримата участници в срещата. Това не би било новост за SDECE. Какво обаче знаеше за Чакала? На вратата не е подслушвал, това е сигурно. Би могъл да им съобщи за посетилия тримата висок рус чужденец. Само по себе си това нищо не означаваше. Чужденецът би могъл да бъде търговец на оръжие или финансов спонсор. Имена не бяха споменати.

В съобщението на Валми обаче Чакала се споменаваше по име. Как така? Как би могъл Ковалски да им каже това?

С нарастващ ужас Роден си припомни сцената на раздялата. Той стоеше с Англичанина на вратата. Виктор се бе отдалечил на няколко крачки по коридора, подразнен от начина, по който Англичанина го бе открил в нишата — професионалист, надигран от друг професионалист, — и очакваше някаква неприятност, почти се надяваше да се случи нещо. Какво каза тогава той, Роден? Bonsoir, г-н Чакал. Разбира се. По дяволите и да пукне дано.

Като обмисли нещата отново, Роден си даде сметка, че Ковалски по никакъв начин не би могъл да научи истинското име на убиеца. Знаеха го само той, Монклер и Касон. И все пак Валми бе прав. С признанието, направено от Ковалски в ръцете на SDECE, нещата бяха твърде компрометирани, за да бъдат поправими. Те знаеха за срещата, за хотела, може би вече бяха разговаряли с администратора, разполагаха с описание на външния вид на лицето, имаха кодовото название. Без съмнение щяха да се досетят за онова, за което се бе сетил и Ковалски — русият е наемен убиец. Оттук нататък охранната мрежа около Дьо Гол щеше да се затегне, той щеше да се откаже от всички публични явявания, от всякакви излизания от двореца, щеше да лиши наемника от всякаква възможност да го ликвидира. Край! Операцията бе провалена. Ще трябва да възпре Чакала, да поиска обратно парите, като приспаднат извършените разходи и обезщетението за изгубеното време и усилия.

Едно нещо трябваше да се уреди и при това незабавно. Самият Чакал трябваше спешно да бъде уведомен за прекратяването на операцията. У Роден все още бе запазено достатъчно командирско начало, за да не нареди на някой да се отправи в мисия, чийто успех е станал невъзможен.