Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Чакала посети и Площада на Инвалидите, в чиято южна част доминираше „Hotel des Invalides“ — храм на славата на Френската армия, приютил гробницата на Наполеон. Най-голям интерес прояви към западната страна на огромния площад, при улица Фабер. Прекара цяла една сутрин в кафенето на ъгъла, образуван от улицата и мъничкия триъгълен площад Сантяго де Чили. Прецени, че един стрелец би могъл да държи под прицел градините пред „Инвалидите“, входа към вътрешния двор, по-голямата част от площада и две-три улици от седмия или осмия етаж на издигащата се над главата му сграда с номер 146 на улица Грьонел, там, където тя пресича под прав ъгъл Фабер. Добро място за последно убежище, но не и за извършване на убийство. Първо, разстоянието от горните прозорци до чакълестата алея, по която щяха да минават колите от Площада на Инвалидите до основата на стълбището между двата танка, бе по-голямо от двеста метра. Второ, видимостта от прозорците на номер 146 беше донякъде ограничена от гъстите корони на липите на площад Сантяго. От тях гълъбите ръсеха белезникавите си дарове върху раменете на безропотната статуя на Вобан 42 42 Себастиан Льо Претр дьо Вобан (1633–1707) — френски маршал. — Б.пр. . Чакала въздъхна със съжаление и плати изпитата „Vittel Menthe“ 43 43 Разхладителна напитка, съставена от минерална вода и ментов сироп. — Б.пр. , преди да си тръгне.

Един цял ден отдели на двора на катедралата „Нотр Дам“. Лабиринтите на Ил дьо ла Сите изобилстваха с безброй задни стълбища, задънени улички и покрити алеи, ала разстоянието от входа на катедралата до паркираните край стълбите коли бе само няколко метра, а пък покривите на сградите край площад Парви бяха твърде отдалечени, за разлика от съвсем близките на съседния площад Шарлеман, което ги правеше твърде удобни за охраната, ако пожелае да ги напълни със свои хора.

Накрая посети площада в южния край на улица Рен. Там отиде на 28 юли. Наречен първоначално площад Рен, той бе преименуван на площад 18 юни 1940 в деня, когато голистите поеха властта в кметството. Погледът на Чакала се плъзна по лъскавата нова табела с названието на площада върху стената на сградата и се закова там. Спомни си нещо, прочетено миналия месец. Осемнадесети юни 1940 г., денят, в който самотният, но горд лондонски изгнаник бе поел микрофона, за да внуши на французите, че може да са загубили една битка, но не и войната.

Имаше нещо в този площад, изпълнен със спомените на парижани от военното поколение, с приклекналата грамада на гара Монпарнас в южния му край, което накара наемника да спре. Той внимателно огледа просторния паваж, кръстосан от водовъртежа на изсипалото се по булевард Монпарнас движение, в което се включваха потоците автомобили от улица Одеса и улица Рен. Огледа високите тесни фасади от двете страни на Рен, които се извисяваха над площада. После бавно пое по края на площада към южната му страна и надникна между железните пръти на оградата в двора на гарата. Там гъмжеше от леки коли и таксита, оставящи или вземащи десетки хиляди пътуващи всекидневно граждани — това бе една от главните гари на Париж. До зимата тя щеше да се превърне в смълчана коруба, потънала в спомени за събития, човешки и исторически, станали някога в опушената сянка на стоманената грамада. Гарата бе осъдена на разрушаване. 44 44 Старата фасада на гара Монпарнас бе разрушена през 1964 година за построяване на служебни сгради. Новата гара се издига на петстотин метра по-надолу по линиите. — Б.а.

Чакала загърби оградата и се вгледа в уличния поток по Рен. Обърнат бе с лице към площад 18 юни 1940, убеден, че именно тук в уречения ден ще се появи за последен път президентът на Франция. Останалите обекти, проучени през изминалата седмица, бяха само възможности. Това тук, той бе уверен, гарантираше сигурност. След късо време гара Монпарнас нямаше да я има. Колоните, свидетели на толкова събития, щяха да отидат за огради на къщите в предградията, а върху площадката отпред, помнеща унижението на Берлин и възраждането на Париж, щеше да се издигне просто поредната чиновническа закусвалня. Само че преди да стане това, той, мъжът с кепето и двете златни звезди, щеше да дойде още веднъж. А разстоянието от горния етаж на ъгловата ограда от западната страна на улица Рен до средата на предната площадка бе около сто и тридесет метра.

Чакала обгърна с поглед на специалист картината пред себе си. И двете ъглови къщи на улица Рен, там, където тя се вливаше в площада, очевидно предоставяха добри възможности. Следващите три сгради също можеха да се използуват при намален огневи ъгъл. Оттам нататък ъгълът ставаше твърде остър. Възможности предоставяха и трите къщи срещу булевард Монпарнас, който минаваше право през площада в посока изток — запад. По-нагоре ъглите отново ставаха прекалено остри, а разстоянията твърде големи. Освен сградата на самата гара нямаше други постройки, от които да се вижда площадката и които да не са прекалено отдалечени от нея. Гарата обаче не влизаше в сметката, тъй като прозорците на канцелариите в горния етаж бездруго щяха да са обкичени с хора от охраната. Чакала реши да проучи най-напред трите ъглови къщи от западната страна на Рен. Той се насочи бавно към кафене „Duchesse Anne“, разположено на отсрещния, източен ъгъл.