Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Разбрано, Monsieur.

Миг по-късно Англичанина изчезна в нощта. След няколко преки взе такси за хотел „Амиго“, където пристигна в полунощ. Поръча си в стаята студено пиле и бутилка мозелско, изкъпа се старателно, за да отстрани и последните остатъци от грима, и си легна.

На следващата сутрин плати сметката в хотела и взе експреса за Париж.

Беше 22 юли.

Същата сутрин ръководителят на Оперативния отдел на SDECE седеше зад бюрото си и проучваше два листа хартия. Бяха копия от редовни доклади, изготвени от агенти на други отдели. Всеки лист започваше със списък на шефовете — адресати. Срещу неговото име се виждаше малка „лястовичка“. И двата доклада бяха пристигнали тази сутрин и при нормални обстоятелства полковник Ролан би ги прегледал, попил съдържанието им, съхранил някъде из бездънната си памет и след това прибрал под различните индекси на архива. Една дума обаче се повтаряше и в двата документа и това възбуди любопитството му.

Първият доклад бе междуресорен меморандум от R3 (Западна Европа), съдържащ резюме на послание, изпратено от постоянното им бюро в Рим. Ставаше дума за доклад, съгласно който Роден, Монклер и Касон продължаваха да се крият в своя най-горен етаж, все така пазени от осмината телохранители. Не бяха напускали сградата, откакто се бяха установили там на 18 юни. От Париж за Рим бяха заминали още служители, за да държат хотела под денонощно наблюдение. Инструкциите от Париж оставаха непроменени; никакви конкретни действия, само поддържане на наблюдението. Тримата в хотела бяха установили още преди три седмици система за връзка с външния свят (виж доклад на същия отдел от 30 юни) и тя се поддържаше. Функциите на куриер все така изпълняваше Виктор Ковалски. Край на съобщението.

Полковник Ролан отвори жълтеникавата папка, лежаща вдясно от бюрото до срязаната гилза от 105-милиметров снаряд, която изпълняваше ролята на обемист пепелник и дори в тоя ранен час бе до средата пълна с угарки от „Disque Bleue“ 38 38 Марка френски цигари, произвеждани от остър евтин тютюн. — Б.пр. . Погледът му се плъзна по доклада от 30 юни, докато попадна на онова, което търсеше.

Всеки ден, пишеше там, един от пазачите излиза от хотела и отива в Централната римска поща. Там била наета клетка за пратки „до поискване“ на името на някой си Поатие. Оасовците не бяха наели заключваща се кутия, явно от страх да не бъде отваряна. Цялата поща за върховните ръководители на организацията бе на името на Поатие и се държеше от дежурния на служба „До поискване“. Един опит да се подкупи служителят, за да предава пощата на агент на отдела, се бе провалил. Човекът бе съобщил за случилото се на своите началници и бе заменен с по-старши чиновник. Възможно бе пощата да е проверява от италианската полиция, но R3 бе инструктиран да не търси сътрудничество с италианците. Макар че опитът да се подкупи служителят се бе провалил, беше ясно, че трябва по някакъв начин да се действа. Всеки ден пощата се предаваше на пазача, някой си Виктор Ковалски, бивш капрал от командваната някога от Роден рота в Индокитай. Ковалски, изглежда, имаше фалшиви документи на името на Поатие или пък разполагаше с пълномощно за пред пощата. Когато имаше писма за пускане, изчакваше в централната зала до кутията и пет минути преди изпразването й пускаше пликовете. След това изчакваше съдържанието на кутията да бъде прибрано и отнесено във вътрешността на сградата за сортиране. Евентуалният опит за намеса в процеса на събиране или изпращане на посланията би включил известна доза насилие, а то бе изрично забранено от Париж. Понякога Ковалски провеждаше международни разговори, чрез поръчка на съответното гише, но и тук опитите да се установи избраният номер или да се подслуша разговорът продължаваха да са безуспешни. Край на съобщението.

Полковник Ролан затвори папката и взе втория доклад. Беше от Следствената полиция в Мец, в който се съобщаваше за разпита на някакъв човек след рутинна проверка в един бар. В последвалото сбиване човекът едва не убил двама полицаи. По-късно в участъка чрез пръстовите отпечатъци било установено, че е дезертьор от Чуждестранния легион на име Ласло Ковач, от унгарски произход, избягал от Будапеща след събитията от 1956 година. Ковач, поясняваше една бележка, написана от PI в Париж, бе прочут оасовски главорез, издирван от дълго време заради ролята му в поредица убийства в района на Бон и Константин в Алжир през 1961 година. В споменатия период е действал заедно с друг наемник на ОАС, все още намиращ се на свобода бивш служащ от Чуждестранния легион — Виктор Ковалски. Край на съобщението.