Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Ролан вече цял час мислеше за връзката между двамата. Накрая натисна копчето пред себе си и разпореди на обадилия се с „Oui, mon Colonel?“ 39 39 Да, господин полковник? (фр.) — Б.пр. глас:

— Искам личното досие на Виктор Ковалски. Веднага.

След десет минути досието бе донесено от архива и той го изучава цял час. Няколко пъти препрочете един от параграфите. Докато други парижани, с по-малко напрегнати професии, бързаха долу по тротоара за обяд, полковник Ролан свика малко съвещание, в което взеха участие, освен него самия, личният му секретар, специалист графолог от документационната служба три етажа по-долу и двама мъжаги от собствената му Преторианска гвардия.

— Господа — заяви полковникът, — с неохотната, но неизбежна помощ на човек, който в момента отсъства, ще съставим, напишем и изпратим едно писмо.

Влакът на Чакала пристигна на Северната гара в Париж малко преди обяд. Той взе такси до един малък, но уютен хотел на улица Сюрен недалеч от Площада на Мадлената. Макар да не бе от класата на „Hotel d’Angleterre“ в Копенхаген или „Амиго“ в Брюксел, Англичанина си имаше причини да търси по-скромно място за престоя си в Париж. От една страна, пребиваването му там щеше да е по-продължително, а от друга, вероятността да налети случайно на някой бегъл познат от Лондон, който знаеше истинското му име, бе по-голяма в Париж в края на юли, отколкото в Копенхаген или Брюксел. Сигурен бе, че на улицата самоличността му ще е подобаващо прикрита от извитите тъмни очила, които обикновено носеше и които изглеждаха съвсем на място в ярката светлина на булевардите. Опасност представляваше възможността да бъде видян из коридорите или във фоайето на хотела. Последното, което би желал да му се случи на този етап, бе радостният възглас: „Я виж кого срещам тук“, а после да чуе истинското си име, и то пред администратора, който го знае като г-н Дуган.

Не че около престоя му в Париж имаше нещо, което да привлече внимание. Живееше кротко, като си поръчваше закуска от кроасани и кафе в стаята. От отсрещния деликатесен магазин си купи бурканче английски конфитюр от портокалови кори, с който замести сладкото от касис върху сутрешния поднос и настоя пред персонала да включват всяка сутрин бурканчето в закуската вместо касиса.

Беше спокоен и вежлив с персонала, произнасяше само по няколко думи на френски с обичайното ужасяващо английско произношение и се усмихваше възпитано, когато се обръщаха към него. На загрижените въпроси на управителя отвръщаше убедително, че се чувствува превъзходно, и благодареше.

— Monsieur Duggan — обърна се един ден собственичката на хотела към администратора — est extremement gentil. Un vrai gentlemen 40 40 Господин Дуган е изключително мил. Истински джентълмен (фр.) — Б.пр. — Не срещна противоречие.

Вън от хотела дните му минаваха в обичайните занимания на туриста. Още първия ден купи карта на Париж и като правеше справки с едно тефтерче, отбеляза върху нея забележителностите, които най-много искаше да види. Посещаваше ги с особен плам, запечатваше в съзнанието си архитектурните достойнства на едни обекти или историческото значение на други.

Три дни броди около Триумфалната арка, изучаваше внимателно от терасата на Cafe de l’Elysee паметника и покривите на високите сгради около площад Етоал. Ако някой го беше следил през тези дни (но никой не го направи), щеше да остане удивен, че дори архитектурата на блестящия г-н Осман може да спечели един тъй предан почитател. Положително на никой наблюдател не би му хрумнало, че докато тихият и елегантен англичанин толкова часове разбърква кафето си и гледа сградите, съзнанието му е изпълнено от огневи ъгли, разстояния от горните етажи до Вечния огън, мъждукащ под Арката, както и шансовете човек да се измъкне незабелязан по противопожарната стълба отзад и да се слее с празничната тълпа.

След три дни напусна Етоал и посети в Монвалериен Костницата на мъчениците от Съпротивата. Там пристигна с букет цветя и екскурзоводът, трогнат от жеста на Англичанина към съратниците му от Съпротивата, му осигури една изтощително подробна обиколка на Светинята, придружена от непрекъснат коментар. Той едва ли забеляза, че погледът на посетителя се стрелка от входа на Костницата към високите стени на затвора, които пречеха на видимостта от покривите на съседните сгради към вътрешността на двора. След два часа си отиде с едно вежливо „благодаря“, придружено от щедър, но не разточителен pourboire 41 41 Бакшиш. (фр.) — Б.пр. .