Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Естествено — каза Ален и стана.

— Звънни ми, ако научиш нещо.

Когато Ален си отиде, Ру се залови да подреди фактите в главата си. За него отпътуването на Лангароти, при това именно за Лондон, означаваше, че корсиканецът отива на среща с Шанън. Това от своя страна означаваше, че Шанън набира хора и следователно се беше добрал до някакъв договор. Ру не се съмняваше, че това е договорът на Харис, който по право принадлежеше на него. Ставаше дума за безочливост, към която се прибавяше наемането на французин на френска земя, насред собственото владение на Шарл Ру.

Имаше и още една причина толкова силно да желае този договор. След акцията в Букаву той не беше получавал предложения за работа, а водещата му роля в обществото на френските наемници щеше да се разклати, ако не успееше да им осигури някакъв ангажимент. Ако се случеше така, че Шанън е възпрепятстван да продължи, ако например изчезнеше завинаги, мистър Харис би се върнал при Ру, за да му възложи проекта.

Без повече да се бави, той набра един номер в Париж.

Вечерта в Лондон отиваше към своя край. И четиримата пиеха наливно вино, защото наемниците имат вкус към неподправените неща. Малкия Марк вдигна един типичен за дните в Конго тост:

— Viie la mort, vive la guerre, vive le sacre mercenaire! 28 28 „Да живее смъртта, да живее войната, да живее светецът наемник“ (фр.). — Б.пр.

Облегнат назад, с бистра глава за разлика от пияните си колеги, Кат Шанън си мислеше какви ли поразии ще натвори тази глутница кучета в резиденцията на Кимба. Той вдигна мълчаливо чашата си и пи за кучетата на войната.

Шарл Ру беше четиридесет и осем годишен и в много голяма степен луд, макар че между двата факта няма пряка връзка. Едва ли биха му издали удостоверение за лудост, но повечето психиатри със сигурност биха го обявили за психически неуравновесен. За основа на подобна диагноза би могло да послужи наличието на ясно изразена мегаломания, но тя може да се открие у много хора извън стените на лудниците, а за богатите и известните просто се използва по-мекото определение „засилена егоцентричност“.

Същите психиатри биха установили навярно и отсенки на параноя, а някой по-безжалостен лекар би могъл да стигне дотам, че да забележи определени белези на психопатия у френския наемник. Но тъй като Ру никога не беше се преглеждал при кадърен психиатър, а неговата неуравновесеност се криеше зад декор от малко интелигентност и значителна хитрост, никой не повдигаше въпроса за лудостта му.

Психическата му същност намираше външно изражение единствено в склонността му да придава напълно измислен статус и значение на собствената си персона, както и в тенденцията да се самосъжалява и да смята, че е безгрешен. Оттук и дивата омраза към несъгласните с него.

Много често жертвите на неговата омраза почти с нищо не бяха го засегнали, но в случая с Шанън ненавистта почиваше на реална основа.

Ру служеше като главен сержант във френската армия, но малко преди да навърши четиридесет години, го уволниха след една афера с липсващи парични средства.

През 1961, поставен в безизходица, той сам си плати пътя до Катанга и предложи услугите си като висококвалифициран съветник на сепаратисткото движение, оглавявано от катангийския лидер по онова време Моис Чомбе. През онези години настъпи апогеят на борбата за отделянето на богатата на полезни изкопаеми провинция Катанга от нехомогенната, анархична, отскоро независима държава Конго. Мнозина от наемниците, които по-късно станаха командири, започнаха кариерата си именно по време на бунта в Катанга. Сред тях бяха Хоър, Денар, Шрам. Макар и да претендираше за по-велики дела, на Ру бе отредена скромна роля в катангийските събития. А когато мощната Организация на обединените нации накрая успя да победи малките бунтовнически банди с политически средства, защото военните се бяха изчерпали, Ру беше сред хората, които напуснаха региона.

Това стана през 1962. Две години по-късно, когато териториите на Конго започнаха да падат като кегли в ръцете на подкрепяното от комунистите племе симба, Чомбе бе повикан от чужбина, за да застане начело този път на цялата държава. Той от своя страна взе при себе си Хоър. Ру бе сред хората, които долетяха в Конго отново и постъпиха на служба при Хоър. Като французин най-естествено щеше да е да служи във френскоезичния Шести отряд, но по това време той беше дислоциран в Южна Африка. Така Ру попадна в Пети отряд. Тук го направиха командир на рота, а шест месеца по-късно един млад англо-ирландец на име Шанън оглави взвод в тази рота.