Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Кат Шанън лежеше по гръб в полутъмната спалня и шареше с пръсти по тялото на момичето, което се бе проснало напреки върху него. Тялото й беше крехко, но страшно секси и той успя да се убеди в това за изминалия час. През тези две години след завършване на училище Джули бе учила всичко друго, но не и нещо сродно със стенографията. Нейният апетит и вкус към сексуално разнообразие можеха да се сравнят само с енергията на бликащите от устата й словесни потоци по време на вечерята.

Както я галеше, тя се размърда и започна да го опипва.

— Интересно — каза той замислено, — това сигурно е характерно за днешното време. Почти цяла нощ се чукаме, а аз все още не знам абсолютно нищо за теб.

Тя спря за момент и каза:

— Какво например искаш да знаеш?

— Къде живееш — каза той. — Като оставим това леговище.

— В Глостършър — промълви Джули.

— С какво се занимава баща ти? — тихо попита Шанън.

Не последва отговор. Той хвана един кичур и извъртя главата й към себе си.

— Ох, боли. Работи в Сити. Защо питаш?

— Банкер ли е?

— Не, управлява някаква рудодобивна компания. Това е неговата специалност, а сега ще ти покажа моята. Гледай.

След половин час Джули слезе от него и попита:

— Хареса ли ти, скъпи?

Шанън се засмя и тя съзря за миг в тъмното белите му зъби.

— Да — прошепна той. — Страшно ми хареса. Разкажи ми нещо за баща си.

— За баща ми ли? Той е един скучен стар бизнесмен. По цял ден кисне в душния си кабинет в Сити.

— Аз се интересувам от бизнесмени. Така че разкажи ми що за човек е той…

Сър Джеймс Мансън седеше на огряната от слънцето тераса откъм южната страна на своята къща и се наслаждаваше на първото си съботно кафе, когато по телефона се обади Ейдриън Гул. Служителят на Форин Офис звънеше от дома си в Кент.

— Дано само не ми се разсърдите, че ви търся през уикенда — каза той.

— Не, в никакъв случай, скъпи приятелю — излъга Мансън. — Готов съм да ви чуя по всяко време.

— Щях да ви се обадя снощи в кабинета, но се забавих на една среща. Спомних си нашия разговор преди известно време за резултатите от ваше проучване в една африканска държава. Сещате ли се?

Мансън реши, че Гул се чувства задължен да спазва условностите на секретността по телефона.

— Да, да — каза той. — Аз взех предвид вашето предложение. Занижихме леко съответните цифри, така че разкритите количества да изглеждат нерентабилни от икономическа гледна точка. Докладът замина, разбрах, че е бил приет, и оттогава нищо не съм чувал за него.

Следващите думи на Гул като с ръжен извадиха Мансън от спокойствието на съботното утро.

— Ние обаче чухме някои неща — каза гласът отсреща. — Не особено обезпокояващи, но все пак странни неща. Нашият посланик в региона, макар че е акредитиран в тази страна и в няколко други малки държави, не живее там, както сам знаете. Но той редовно ни изпраща доклади, които почиват на информация от най-различни източници, включително сведения от приятелски настроени дипломати. Вчера на бюрото ми попадна една част от последния му доклад, който се отнася до икономическото положение в региона. Там очевидно се разпространява някакъв слух, че съветското правителство е получило разрешение да изпрати свой геоложки екип в страната. Разбира се, те може би ще проучват в друг район…

Сър Джеймс Мансън втренчено съзерцаваше телефона, а гласът на Гул продължаваше да цвърчи. Лявото слепоочие на магната започна да пулсира.

— Просто си помислих, сър Джеймс, че ако тези руски геолози се заловят със същата зона, в която е работил вашият човек, техните резултати могат да се окажат малко по-различни. За щастие, става дума за минимални количества калай. Въпреки това реших, че е добре да знаете. Ало? Чувате ли ме?

Мансън изскочи от опиянението си. С огромно усилие на волята запази нормалната интонация на гласа си:

— Да, така е. Съжалявам, бях се замислил. Много се радвам, че ми се обадихте, Гул. Те едва ли ще изследват същата зона. Но въпреки това информацията ви е адски полезна.

Той мина през всички ритуални фрази, преди да затвори, а после бавно се върна на слънчевата тераса. Мозъкът му бушуваше. Съвпадение? Възможно, напълно възможно. Ако съветският екип отиваше да проучва отдалечен от Кристалната планина район, не би имало съмнение, че се касае за съвпадение. Но ако се насочеха направо към Кристалната планина, без предварителни въздушни наблюдения, които биха им позволили да забележат разликите в растителността, тогава съвпадението би било изключено. Това би означавало долен саботаж. И нямаше никакъв начин да провери съмненията си, без да накърни собствените си дългосрочни интереси. А това вече щеше да е фатално.