Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Следователно по мое убеждение единственият реалистичен план предполага атака с помощта на лодки, които ще бъдат спуснати от кораб, закотвен навътре в морето. Лодките ще навлязат директно в пристанището, а щурмът на резиденцията ще започне веднага след дебаркирането.

ИЗИСКВАНИЯ. Отрядът трябва да се състои най-малко от дванайсет души, въоръжени с минохвъргачки, базуки и гранати, както и с автомати за близък бой. Бойците ще излязат от морето между два и три часа след полунощ, когато и последният човек в Кларънс ще е заспал, а до разсъмване ще остава достатъчно време, за да успеят да заличат следите си.

Следваха още шест страници, в които Шанън излагаше подробности по организацията на проекта — как да се наберат хора, как да се набавят оръжия, муниции, радиостанции, лодки, извънбордови двигатели, сигнални ракети, униформи, колани, храна, провизии; как да се изчислят разходите и накрая как да се превземе дворецът и да се разпръсне армията.

По въпроса за кораба, който ще транспортира отряда, Шанън пишеше:

„Като се изключат оръжията, придобиването на кораб ще се окаже най-трудната част от подготовката. Аз бих се обявил против наемането на плавателен съд, тъй като това предполага екипаж, който може да изневери на каузата, и капитан, който може да се изметне. Освен това би пострадала сигурността, понеже онези съдове, които биха предприели подобно чартърно плаване, най-вероятно имат печална репутация пред властите на средиземноморските държави. Препоръчвам да се отделят средства за покупка на малък товарен кораб с нает от възложителите на операцията екипаж, уважаван в средите на моряците. Тези разходи при всички случаи ще се възвърнат и в крайна сметка ще поевтинят операцията.“

Шанън подчертаваше също необходимостта от пълна секретност на всички етапи. Посочваше изрично:

„Тъй като не познавам никой от възложителите с изключение на мистър Харис, би било добре в случай, че проектът се приеме, мистър Харис да остане единствената връзка между мен и възложителите. Всички необходими парични суми ще ми бъдат предавани от мистър Харис и отчетите за похарчените средства също ще минават през него. По същата логика никой от четиримата ми помощници няма да е запознат с естеството на проекта, а крайната цел на пътуването ще им бъде съобщена едва в открито море. Капитанът също не бива да получава морските карти на зангарийското крайбрежие, преди да сме отплавали. Аспектите на сигурността са залегнали в горния план. Всички покупки ще се извършат легално. Единствено оръжията ще се закупят на черния пазар. След всеки етап е оставена дупка в информацията, която би осуетила всякакви разследвания. Освен това нужните стоки ще се купуват по отделно в различни страни и от различни хора. Само аз, мистър Харис и възложителите ще бъдем запознати с цялостния план. Ако се случи най-лошото, аз не бих могъл да разкрия самоличността нито на възложителите, нито по всяка вероятност на мистър Харис.“

Докато четеше, сър Джеймс Мансън на няколко пъти кимаше и сумтеше доволно. В един след полунощ той си сипа още бренди и се загледа в разходите и сроковете, които бяха на различни страници. Ето съдържанието им:

Предварително посещение в Зангаро. Изпълнено.

Два доклада — 2 500 лири

Хонорар на командира — 10 000 лири

Набиране на хора и заплати — 10 000 лири

Общи административни разходи, пътни разноски, хотели и др. за командира и всички подчинени — 10 000 лири

Закупуване на оръжие — 25 000 лири

Закупуване на плавателен съд — 25 000 лири

Закупуване на спомагателно оборудване — 5 000 лири

Резерви — 7 500 лири

Общо: 100 000 лири

Втората страница съдържаше ориентировъчните срокове.

Подготвителен етап:

Набиране на хора;

Откриване на банкова сметка;

Закупуване на базирана в чужбина компания — 20 дни

Покупки:

Период, през който на части ще се закупят необходимите стоки — 40 дни

Събирателен етап:

Товарене на техниката и сбор на хората на кораба. Ще завърши в деня на отплаването — 20 дни

Транспортиране:

Транспортиране на хората и техниката от началното пристанище до целта край бреговете на Кларънс — 20 дни

Сър Джеймс Мансън прочете доклада, а в следващия един час погледът му се раздвояваше между пурата „Ъпман Корона“ в устата му и пищните, подвързани с марокен 24 24 Вид обработена кожа. — Б.пр. книги, които опасваха стените край него. Накрая заключи папката в сейфа и отиде горе да си легне.