Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Как тогава въобще са провели избори? — попита Мансън.

— Това си остава една от догадките на сътворението — каза Ендийн. — Във всички случаи са били фарс. Половината от хората не знаят какво е да гласуваш или пък за какво гласуват.

— А икономиката?

— Почти нищо не е останало от нея — отговори Ендийн. — На територията на винду не се произвежда нищо. Едва се изхранват с това, което изкарват от нивите с тропически картофи и тапиока, отвоювани от джунглата с труда на жените. Именно жените вършат цялата работа, а тя не е чак толкова много. Ако им платиш добре, ще ти пренесат багажа. Мъжете ходят на лов. Децата страдат от малария, трахома, треска и недохранване. По колониално време в крайбрежната равнина е имало плантации е какао, кафе, памук и банани. Продукцията не е била висококачествена, но при гарантирания европейски пазар в метрополията носела достатъчно твърда валута, за да се покриват минималните разходи по вноса. След обявяването на независимостта президентът национализирал плантациите, изгонил белите и раздал земята на свои хора. В момента всичко е обрасло с бурени.

— Имаш ли някакви цифри?

— Да, сър. През последната година преди Независимостта производството на какао, това е била основната култура, е възлязло на 30 000 тона. Миналата година са произведени 1 000 тона, за които не са се намерили купувачи. Реколтата и сега гние на полето.

— А другите култури? Кафето, памукът, бананите?

— Производството на банани и кафе е напълно занемарено. Памукът е нападнат от паразити, а инсектициди няма.

— Какво е икономическото положение в момента?

— Пълна разруха. Разорена хазна. Парите са ненужни хартийки. Износът е сведен до минимум. Получили са някои помощи от ООН, от руснаците и от бившата метрополия, но тъй като правителството продава получените стоки и прибира парите, и тези помощи са прекратени.

— Истинска бананова република, а? — промълви сър Джеймс.

— Във всяко отношение. Корупция, разложение, брутални нрави. Шелфът им е богат на риба, но те не могат да я ловят. Двата им риболовни кораба са били управлявани от бели капитани. Единия го пребили военните, след което и двамата напуснали страната. Корабите така си и ръждясали. Сега местните жители страдат от недостиг на протеин. Козите и пилетата не стигат за всички.

— Как са с медицинското обслужване?

— В Кларънс има една болница на ООН. Тя е единствена в страната.

— Лекари?

— Имало двама квалифицирани лекари зангарийци. Единия го арестували и умрял в затвора. Другият емигрирал. Мисионерите били прогонени от президента като проводници на империалистическо влияние. Били са главно медицински работници, но имало и няколко проповедници. Преди монахините обучавали медицински сестри, но и те били прогонени.

— Колко са европейците?

— Във вътрешността навярно няма нито един. В крайбрежната равнина живеят няколко агрономи и монтьори, изпратени от ООН. В столицата има около четиридесет дипломати, двайсет от които руснаци. Останалите са разпределени между посолствата на Франция, Швейцария, Щатите, Западна Германия, Източна Германия, Чехословакия и Китай, ако китайците могат да минат за бели. Освен това в болницата на ООН работят пет души, а други пет специалисти се грижат за електроцентралата, контролната кула на летището, за водопроводната мрежа и т.н. Трябва да има и около петдесет търговци, мениджъри и бизнесмени, които са останали с надеждата, че нещата се оправят. Всъщност преди шест седмици е имало стълкновения и един от хората на ООН е бил пребит почти до смърт. Петимата специалисти по техническата част са заплашили, че ще напуснат, и са потърсили убежище в съответните посолства. Може вече да са си заминали, а това означава, че водопроводът, електрическата мрежа и летището скоро ще излязат от строя.

— Къде се намира летището?

— Ето тук, извън столицата, в основата на полуострова. Не отговаря на международните стандарти. Така че ако човек иска да стигне до него, трябва да вземе полет на „Ер Африк“ до северната съседка на Зангаро, а оттам да се прехвърли на малък двумоторен самолет, който лети до Кларънс три пъти седмично. Линията се обслужва от френска фирма, макар че в настоящия момент едва ли е много рентабилна.

— Кои са приятелите на страната във външнополитически план?

Ендийн поклати глава.

— Нямат приятели. Никой не го е грижа за тази разпаднала се държава. Дори Организацията за африканско единство е вдигнала ръце от тях. Мястото е толкова затънтено, че и ред не се появява за него. Журналистите въобще не стъпват там. Правителството води ожесточена антиевропейска политика, така че никой не би се наел да изпрати в страната работници и да основе някакво предприятие. Липсват инвестиции, защото всеки прошляк с партиен билет би могъл да конфискува собствеността. Към партията има младежка организация, чиито членове могат да пребият когото си поискат. Цялото население живее в страх.