Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

Зилжак и митничарите започнаха да ломотят на техния си диалект, който, за щастие, се оказа общ защото в Югославия освен седемте езика съществуват още десетина диалекти.

Накрая Зилжак се обърна към Бейкър и му каза нещо на своя безподобен немски. Бейкър отговори и Зилжак преведе на митничаря. Той се здрависа с Бейкър и всички заедно излязоха навън. Слънцето ги блъсна като с чук по главите.

— За какво ставаше дума? — попита Шанън.

— Митничарят се интересуваше дали ще има някакво подаръче за него — обясни Бейкър. — Кемал му каза, че ще има, и то доста добро, ако цялата документация се оправи бързо и утре сутринта товарът отиде на кораба.

Шанън вече бе дал на Бейкър първата половина от възнаграждението на Зилжак. Търговецът придърпа югославянина настрана и пусна банкнотите в ръката му. Неговата добросърдечност стана още по-всеобемаща и тримата заедно се запътиха към хотела, за да отпразнуват случая с малко сливовица. Малко беше думата, която употреби Бейкър. Може би и Зилжак беше казал малко. Но намерението му беше точно обратното. Югославяните никога не пият по малко сливовица. С петстотин лири, затъкнати в колана, Зилжак не можеше да не поръча цяла бутилка от огнената течност. А после на масата взеха да идват чинийка след чинийка с бадеми и маслини. Когато слънцето залезе и адриатическата вечер обгърна в плаща си тихите улици, Кемал започна да съживява спомените си от войната. Говореше за годините, прекарани в планината с партизаните на Тито.

Бейкър едва успяваше да превежда, докато темпераментният Кемал разказваше за бойните акции оттатък Дубровник в Черна гора, в планината зад гърба им, по крайбрежието на Херцеговина и в по-прохладните, по-плодородни и залесени босненски области на север от Сплит. Мед му капеше на сърцето, като си помисли, че някога по тези места са го стреляли, а сега можеше да обикаля из тях като господар, защото неговият баджанак е в правителството. Шанън попита дали, след като е партизанин, сега е убеден комунист. Зилжак внимателно изслуша превода. Вместо „убеден“ Бейкър употреби думата „добър“. Югославянинът се потупа по гърдите.

— Guter Kommunist! 35 35 Добър комунист. (нем.) — Б.пр. — извика той с облещени очи.

После развали тази ефектна сцена, като смигна, отметна глава назад, пусна гръмогласния си смях и гаврътна поредната чашка сливовица. Сгънатите банкноти издуваха ризата му. Шанън също се засмя и си помисли, че никак няма да е лошо този глиган да дойде с тях в Зангаро. Човекът ставаше за такава работа.

И тримата пропуснаха вечерята, а към полунощ с не особено уверени стъпки се запътиха към кея да посрещнат „Тоскана“. Корабът тъкмо правеше маневра за влизане в пристанището и час по-късно пристана край единствения каменен кей. Семлер се показа на форпика и видя Шанън на слабата светлина на лампите край кея. Двамата си кимнаха. Валденберг стоеше горе при стълбичката и говореше с първия помощник. Той вече беше уведомен за разпореждането на Шанън всички преговори по пристанищата да се водят от Семлер.

След като Бейкър и Зилжак се отправиха към хотела, Шанън се покатери безшумно по стълбичката и влезе в малката каюта на капитана. Никой на кея не забеляза нищо. Семлер вкара Валденберг вътре и заключи вратата.

Бавно и внимателно Шанън обясни на Валденберг какъв товар ще поеме на борда си „Тоскана“ тук, в Плоче. Капитанът изслуша всичко спокойно. Лицето му остана безизразно. Когато Шанън свърши, Валденберг каза:

— Никога преди не съм пренасял оръжие. Казвате, че този товар е законен. В какъв смисъл законен?

— Ами напълно законен — отговори Шанън. — Стоката е купена в Белград, транспортирана е дотук с камиони и властите са наясно какво е съдържанието на сандъците. Иначе не биха издали разрешително за износ. Разрешителното не е подправено, нито пък е получено с подкупи. Според югославското законодателство това е напълно законна партида.

— А според законодателството на страната, за която е предназначена? — попита Валденберг.

— „Тоскана“ въобще няма да влиза във водите на страната, в която ще се използва оръжието — каза Шанън. — След Плоче ще се отбием в още две пристанища. И в двата случая ще качим нов товар. Знаете, че никога не се претърсва кораб, който влиза в едно пристанище само за да вземе още товар. Освен ако властите не са получили някакъв сигнал.

— Случва се и такива кораби да ги проверяват — каза Валденберг. — Ако претърсят „Тоскана“ и открият на борда тези сандъци, които не са записани в митническата декларация, ще конфискуват кораба, а аз ще вляза в затвора. Не сме се пазарили за оръжие. „Черният септември“ и ИРА стават все по-нагли и сега митничарите особено внимателно гледат за оръжие.