Фредерик Форсайт - Как да поставиш проблема

Обичаше да води най-важните търгове. Заради издигнатото място, властта, кимванията към известните участници и приятели от вътрешния кръг на лондонския свят на изкуството и агентите, които знаеше, че представляват някои страшно богати хора.

Всичко вървеше чудесно. Цените бяха високи. Шедьовърът на Веронезе бе купен от голяма американска галерия за над два пъти повече от оценката. Картината на Ди Родолфо предизвика няколко сподавени ахвания, когато беше продадена за четири пъти повече от първоначалната цена.

Когато до края на търга оставаха двадесетина минути, той забеляза Реджи Феншоу, който седна в дъното, но в края на реда, както се бяха разбрали. След като бе продадена и последната картина от каталога, Слейд обяви пред оредялата публика:

— Има още едно предложение, което не фигурира в каталога. Постъпи по-късно, когато вече го бяхме отпечатали.

Един носач тържествено излезе напред и постави на статива мръсна картина в очукана позлатена рамка. Няколко души проточиха шии, за да се опитат да различат какво е изобразено.

— Малка загадка. Навярно е флорентинска, темпера върху дърво, някаква религиозна сцена. Авторът не е известен. Чух ли хиляда лири?

Възцари се тишина. Феншоу сви рамене и кимна.

— Имам хиляда лири. Някой дава ли повече от хиляда?

Той обходи с поглед залата и в отсрещния край видя знак. Никой друг не го забеляза, защото нямаше такъв, но тъй като и едно мигване с очи можеше да означава предложение, присъстващите не се изненадаха.

— Хиляда и петстотин срещу господина отляво.

Феншоу пак кимна.

— Две хиляди лири. Някой дава ли… две хиляди и петстотин… три хиляди…

Феншоу наддаваше срещу измисления си съперник, за да се стигне до покупка за шест хиляди лири. Като известен галерист, той имаше кредит във всички големи аукционерски къщи и взе картината със себе си. След три дни, много по-бързо от обикновено, господин Тръмпингтън Гор получи чек за малко над пет хиляди лири, продажната цена без комисионната и ДДС. Беше на седмото небе. В края на месеца Бени Евънс с облекчение се прибра в Лондон, след като едва бе издържал в ледения укрепен замък в Кейтнес през януари. Изобщо не спомена на Себ Мортлейк за мръсната картина — по мълчанието му предположи, че шефът му не се е съгласил с него.

В самото начало на месеца сензацията разтърси света на изкуството. Витрината на галерия „Феншоу“ бе изцяло покрита с черно кадифе. Зад стъклото върху малък статив, дискретно, но ярко осветена с два прожектора и денонощно охранявана от двама мускулести здравеняци, стоеше малка картина. Вече без олющената си позлатена рамка.

Картината, темпера върху тополово дърво, беше почти същата като при завършването си. Багрите сияеха като преди над петстотин години, когато бяха положени.

Дева Мария седеше и гледаше нагоре архангел Гавраил, който й носеше благата вест, че скоро ще носи в утробата си Сина Господен. Преди десет дни без колебание бе удостоверил автентичността й самият професор Гуидо Колензо, всепризнат авторитет по Сиенската школа. Никой никога не би оспорил заключение на Колензо.

Краткият надпис под картината просто гласеше: „Сасета, 1400–1450 г.“ Стефано ди Джовани ди Консоло, известен като Сасета, беше един от първите гиганти на ранния италиански Ренесанс. Той бе основал Сиенската школа и беше оказал влияние върху две поколения сиенски и флорентински майстори.

Въпреки че оцелелите му до наши дни творби са малко на брой и представляват главно части от много по-големи олтари, той е по-ценен от диаманти. Галерия „Феншоу“ с един замах ставаше световен играч, открил първата самостоятелна картина, нарисувана от майстора.

Преди десет дни Реджи Феншоу бе уредил продажбата за над два милиона лири. Тази сума тайно беше поделена в Цюрих и финансовото положение на двамата мъже рязко се промени.

Откритието порази света на изкуството. Както и Бени Евънс. Той прегледа каталога от 24 януари, но там нямаше и следа от картината. Попита какво се е случило и му обясниха за изнасянето й на търга в последния момент. В „Дарси“ цареше отровна атмосфера и той привличаше много обвинителни погледи. Започнаха да се носят слухове.

— Трябваше да я донесеш на мен — изсъска унизеният Себастиан Мортлейк. — Какво писмо? Нямаше никакво писмо. Не ми минавай с тоя номер. Видях доклада и оценката ти до заместник-председателя.

— Тогава трябва да си видял, че споменавам професор Колензо.