Фредерик Форсайт - Как да поставиш проблема

Накрая идваше лондонската му любовница, неговият таен грях, маниакален навик, от който не можеше да се избави, при това ужасно скъп. Погледът му попадна върху писмото. То беше в плик на „Дарси“, следователно от вътрешен човек, и написано с почерк, който не познаваше. Този глупак не можеше ли да използва компютър или да намери някоя секретарка? Сигурно беше пъхнато днес, иначе госпожица Бейтс щеше да го види. Обзе го любопитство. Кой работеше през нощта? Кой бе идвал преди него? Той разкъса плика.

Авторът очевидно не беше на „ти“ с компютъра. Новите редове бяха без отстъп, обръщението „Уважаеми господин Слейд“ бе написано на ръка и подписът гласеше Бенджамин Евънс. Не го познаваше. Генералният директор погледна надписа в горната част на листа. Отдел „Стари майстори“.

Някакво глупаво служебно оплакване, несъмнено. Зачете се. Третият абзац най-после привлече вниманието му.

„Не вярвам да е част от много по-голям олтар заради формата и отсъствието на следи по ръбовете.

Но е възможно картината да е поръчана от богат търговец за частната му къща. Въпреки неколковековната мръсотия, ясно личат приликите с известните творби на…“

Когато прочете името, Перигрин Слейд се задави и разля чая по марковата си вратовръзка.

„Смятам, че въпреки разходите си струва картината да бъде почистена и реставрирана, и ако сходствата изпъкнат по-ясно, да се обърнем към професор Колензо, който да я проучи с оглед на евентуално доказване на автентичността.“

Слейд препрочете писмото три пъти. В сградата в Найтсбридж неговият прозорец продължи да свети в мрака, докато обмисляше какво да направи. Той влезе в компютърната система, за да провери кой е донесъл картината. Т. Гор. Човек без телефон, без факс, без и-мейл адрес. Бедняшки квартал с мизерни апартаменти. Следователно бедняк и най-вероятно невеж. Оставаше Бенджамин Евънс. Хмммм. Под подписа бяха прибавени думите: „Копие до Себастиан Мортлейк“. Перигрин Слейд се изправи.

След десет минути се върна от отдел „Стари майстори“ с увитата в зебло картина и второто писмо. Това определено беше проблем, който касаеше заместник-председателя. В този момент иззвъня мобилният му телефон.

— Пери?

Веднага позна гласа — превзет и гърлен — и устата му пресъхна.

— Да.

— Знаеш кой е, нали?

— Да, Марина.

— Какво каза?

— Извинявайте. Да, госпожице Марина.

— Така е по-добре, Пери. Не обичам да пропускат първата част. Ще трябва да си платиш за това.

— Наистина ужасно се извинявам, госпожице Марина.

— Повече от седмица не си идвал да ме видиш. Мммм?

— Около Коледа винаги е напрегнато.

— И през това време си бил много лошо момче, нали, Пери?

— Да, госпожице Марина.

Дланите му се потяха.

— Тогава трябва да направим нещо по въпроса, нали, Пери?

— Щом смятате, госпожице Марина.

— О, разбира се, че смятам, Пери, смятам. Точно в седем часа, малкия. И не закъснявай. Знаеш колко мразя да ме карат да чакам.

Телефонът замлъкна. Ръцете му трепереха. Тя винаги го плашеше до смърт, даже по телефона. Но тъкмо това беше важното. Както и онова, което ставаше по-късно.

— Скъпи Пери, едновременно съм впечатлен и заинтригуван. Защо е този разкошен обяд, при това в самото начало на годината? Не че се оплаквам.

Бяха в клуба на Перигрин Слейд близо до Сейнт Джеймс Стрийт. Беше 4 януари и ленивата страна бавно се връщаше на работа. Слейд бе домакин и Реджи Феншоу, собственик на галерията „Феншоу“ на Понт Стрийт, с одобрение гледаше бутилката „Бешевел“, която Слейд беше поръчал.

Слейд се усмихна, поклати глава и даде знак, че другите посетители са прекалено наблизо за абсолютна поверителност. Феншоу го разбра.

— А сега съм още по-заинтригуван. Разяждан от любопитство. Трябва да чакам до кафето, така ли?

Изпиха кафетата си съвсем сами в библиотеката на горния етаж. Слейд накратко обясни, че преди близо два месеца се появил напълно непознат човек с невъобразимо мръсна стара картина, която според него имала някаква стойност. По някаква щастлива случайност и поради прекалено многото работа в отдел „Стари майстори“ тя привлякла вниманието само на един човек, млад, но очевидно извънредно интелигентен младши оценител.

Той подаде доклада на Евънс на галериста. Феншоу го прочете, остави чашата си с портвайн специална резерва и каза:

— Боже Господи! — И в случай, че Всемогъщия бе пропуснал да го чуе, повтори възклицанието си. — Сигурно си приел предложението му.