Фредерик Форсайт - Ветеранът

— Какво е това „Мирбат“? — попита Скинър.

— Селце. В Дофар, източна провинция в Оман, в края на Саудитския полуостров.

Младежите бяха в пустинни защитни униформи. Единият носеше кефия от плат на шахматно разположени квадратчета, прихванат с две намотки черно въже. Другите трима носеха барети с пясъчножълт цвят. Бърнс знаеше, че с помощта на лупа ще види, че кокардите им са кинжали с криле, с три букви отгоре и три кратки думи отдолу.

— Откъде знаеш? — попита Скинър.

— Веднъж кралицата дойде в Девън. Аз бях в охранителното подразделение. Към нас бяха придадени двама от този полк. Телохранителите имат много време за приказки. Те ни разказаха за Мирбат.

— Какво се е случило там?

— Битка. Всъщност война. Тайна война. От Йемен прехвърляли комунисти терористи, които искали да свалят султана. Нашите пратили Тренировъчния корпус на британската армия. Един ден гарнизонът в Мирбат бил нападнат от двеста-триста терористи. Селото било защитавано от десет души от този полк и група местни войници.

— Кой победил?

Бърнс посочи снимката.

— Те. За малко. Изгубили двама от своите и убили над сто терористи.

Трима от младежите бяха прави, четвъртият бе приклекнал отпред — преди двадесет и четири години в едно забравено от Бога пустинно село. Приклекналият беше редник, тримата зад него бяха сержант, ефрейтор и техният млад офицер.

Скинър посочи редника.

— Това е той. Питър Бенсън. Нещастникът! Да преживее всичко това и да го убият с ритници в Едмънтън.

Бърнс вече бе познал редника. Сега се взираше в офицера. Баретата беше килната върху грижливо сресаната руса коса, надменните сини очи бяха присвити срещу слънцето. Ала този млад офицер щеше да се прибере у дома, да напусне армията, да завърши право и след четвърт век да стане един от най-добрите адвокати в родината си. Скинър бе направил връзката с рязко ахване до ухото на Бърнс.

— Не разбирам — каза сержантът. — Те са убили другаря му, а той направи всичко възможно, за да ги спаси.

Бърнс отново чу школувания глас да шепне в ухото му.

„Това може да ви изненада, господин Бърнс…“

Загледан в лицата на четиримата млади войници от едно отиващо си поколение, Джак Бърнс със закъснение разбра, че измамно спокойният адвокат не бе имал предвид правосъдието на Кралския съд, а на Стария завет.

— Шефе — прекъсна мислите му загриженият млад детектив. — След като Прайс и Корниш са на свобода, какво ще стане, ако сержантът и ефрейторът някога се натъкнат на тях?

— Не питай. По-добре да не знаеш.

В гробището на Специалната военновъздушна служба край базата на полка в Херефорд имаше погребение. Полагаха в гроба тленните останки на един стар войник. Тръбач изсвири „Последният пост“. Последва залп. Присъстваха десетина души, сред които един известен адвокат.

Същата вечер от едно езеро край Уонстид Маршис в източен Лондон извадиха два трупа. Разпознаха ги като Марк Прайс и Хари Корниш. Патологът установи, че са починали от удушаване, най-вероятно — колкото и да беше необичайно — със струна от пиано. Следствието така и остана незавършено.

© 2001 Фредерик Форсайт

© 2001 Крум Бъчваров, превод от английски

Frederick Forsyth

The Veteran, 2001

Сканиране, разпознаване и редакция: Dave, 2008

Издание:

ИК „Бард“, 2001

ISBN 954–585–275–5

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9745]

Последна редакция: 2008-12-12 09:00:00

Иди Амин Дада (р. 1925) — угандийски диктатор, в изгнание от 1979 г. — Б.пр.

Requiescat in pace (лат.) — Почивай в мир. — Б.пр.

Кефия — арабска мъжка кърпа за глава. — Б.пр.

Два комплекса в Лондон, в които се помещават две от четирите адвокатски колегии. — Б.пр.

Известен в близкото минало британски адвокат. — Б.пр.