Фредерик Форсайт - Ветеранът

— Амче, болеше ме — каза Прайс.

— Случва ли се двамата да излезете, за да ударите по някоя и друга бира?

Те кимнаха.

— В понеделник вечер излизахте ли?

В първия момент лицата им останаха безизразни. После Корниш кимна.

— В „Кингс Хед“ на Фароу Стрийт.

— И там са ви видели да пиете, нали? Барманът видя ли ви?

Пак кимване.

— Може би ще ми кажете, че господин Прайс здравата си е бил пийнал. Че на връщане решил да се изпикае в канавката, но се препънал в тротоара, паднал върху една паркирана кола и си счупил носа, нали така?

Корниш сръга Прайс с лакът.

— Нали си спомняш, Марк? Точно така стана.

— Е, значи вече имаме счупен нос, кръвта се лее по улицата. Затова си вдигате тениската и я притискате към лицето си, докато не се приберете вкъщи и кръвта не спре. После, понеже сте много пиян, заспивате и се събуждате чак по обяд във вторник, нали?

Корниш се ухили.

— Точно така. Нали бе, Марк?

— Само че до отиването ви в болницата остават пет часа. Вие несъмнено ще ми кажете, че не сте искали да го правите на въпрос, нали? Не сте разбирали, че носът ви е счупен, но накрая приятелят ви успял да ви убеди да потърсите медицинска помощ, защото не преставало да ви боли. И някъде към пет сте отишли в болницата.

Прайс енергично кимна.

— Но разбира се, това се е случило следобед. Може би сте похапнали в някоя работническа закусвалня, където сте останали от един до два и половина? Намерили сте на масата брой на „Сън“, зачели сте се в спортните страници, такива неща? Не си спомняте името на закусвалнята, нали?

Двамата поклатиха глава.

— Няма значение. В онзи квартал има десетки такива заведения. Но през целия ден не сте се приближавали до Медоудийн Гроув, нали?

— Не — потвърди Корниш. — Висяхме в оная закусвалня до два и половина и ядохме пържени яйца и чипс.

— Не беше от заведенията, където обикновено ходите, така ли?

— Не. Случайно се отбихме там. Не си спомням как се казваше.

— Е, това изглежда доста убедително. Съдебните заседатели би трябвало да ви повярват. Стига да се придържате към тази версия. Без да я променяте. Говорете кратко и ясно. Разбрахте ли?

Те кимнаха. Господин Ванситарт записа новите показания с версията за счупения нос. Прайс почти не можеше да чете, но въпреки това ги подписа. Адвокатът прибра двата листа в дебелата папка. Влезе смутеният Лу Слейд. Ванситарт се изправи.

— Скъпи господин Слейд. Ужасно съжалявам за това недоразумение. Счуло ми се е, че казвате девет. Но няма значение. Тъкмо свършвахме с нашите клиенти.

Той приятелски се усмихна на Прайс и Корниш.

— Ще се срещнем във вторник в съда, но няма да можем да разговаряме. Не казвайте абсолютно нищо на хората, с които ви сложат в една килия. Някои от тях са доносници.

Ванситарт предложи на притеснения адвокат да го откара със своето бентли. По време на пътуването Слейд прочете двете нови показания.

— По-добре — каза той. — Много по-добре. Защитата става много по-стабилна. Изненадан съм, че не са ми казали всичко това. Остава Пател…

— А, да. Господин Виджей Пател. Почтен човек. Честен човек. Навярно достатъчно честен, за да признае, че може да е сгрешил.

Слейд се съмняваше, но после си спомни, че с майсторското си водене на кръстосан разпит Ванситарт отстъпва само на Джордж Карман 5 5 Известен в близкото минало британски адвокат. — Б.пр. . Положението започна да му изглежда малко по-розово. А и адвокатът възнамеряваше във вторник да дойде на Хайбери Корнър. Без предупреждение. Това трябваше да попритесни някои хора. Слейд се усмихна.

Някои хора наистина бяха притеснени. Госпожица Прабани Сундаран седеше зад дългата маса пред магистрата, когато в залата влезе Джеймс Ванситарт и се настани на няколко метра от нея, където беше мястото на защитата. Тя няколко пъти премигна. Адвокатът дружелюбно й кимна и се усмихна.

Господин Джонатан Стийн си записваше някои неща от предишното дело. Дългогодишният му опит му помогна да запази външно спокойствие. Лу Слейд седна зад Ванситарт.

— Доведете Прайс и Корниш — извика главният секретар.

Доведоха двамата бандити на подсъдимата скамейка, сложиха им белезници и от двете им страни застанаха служители от затвора. Ванситарт се изправи.

— С позволението на съда, аз съм Джеймс Ванситарт и представлявам обвиняемите с помощта на своя уважаем колега господин Лу Слейд.

Той седна. Магистратът замислено го погледна.