Фредерик Форсайт - Ветеранът

Преди години полицията сама изпълняваше съответните процедури в съда и мнозина по-възрастни полицаи предпочитаха този начин. Но всички тези задължения отдавна бяха поверени на Кралската прокуратура. Едно от тях е да преценява дали подготвеният от полицията случай има реални шансове за успех пред съдията и съдебните заседатели. Ако Кралската прокуратура реши, че няма, случаят не се внася в съда. Не един недоволен детектив, чието дълго и упорито подготвяно обвинение срещу истински злодей не е било внесено, е обвинявал прокурорите, че покровителстват престъпността. Отношенията между полиция и прокуратура не винаги са розови.

Един от големите проблеми на Кралската прокуратура са оскъдните й средства, многото работа и малките заплати. В резултат понякога тя се разглежда само като трамплин за младите и неопитните преди да преминат на частна практика.

Госпожица Прабани Сундаран беше много интелигентна и красива, истинска радост за очите на своите родени в Шри Ланка родители. Това бе първият й сериозен случай. Ала той не трябваше да представлява проблем.

Налагането на мярка за неотклонение задържане под стража щеше да е формалност. Господин Стийн не можеше да освободи Прайс и Корниш под гаранция. Досиетата им бяха ужасяващи и той можеше да ги види със собствените си очи. Налагането на мярка за неотклонение важи само седмица, така че докато защитата се приготвеше, щеше да има още няколко явявания пред магистрата. Тогава прокуратурата щеше да представи всичките си улики и магистратът щеше да прати бандитите в Кралския съд, където щяха да ги съдят съдия и съдебни заседатели. Дотогава госпожица Сундаран просто трябваше да спазва процедурата.

Когато господин Стийн й кимна, тя се изправи и като се консултираше с бележките си, накратко очерта обвинението. След нея стана Слейд.

— Клиентите ми отхвърлят обвинението и след съответния период ще предприемем пълна защита.

— Молим за мярка за неотклонение задържане под стража, господине — каза госпожица Сундаран.

— Господин Слейд? — Магистратът питаше дали господин Слейд възнамерява да поиска освобождаване под гаранция. Служебният защитник поклати глава. Господин Стийн ледено се усмихна.

— Много разумно. Задържане под стража за една седмица. — Той впери очи в госпожица Сундаран и господин Слейд над половинките си очила. — Ще се срещнем идващия петък сутрин.

Всички отлично знаеха, че тогава магистратът ще удължи задържането под стража с още една седмица и така нататък, докато прокуратурата и защитата не се приготвят за процеса в Кралския съд.

Все още с белезници, но вече охранявани от служители на затвора, Прайс и Корниш бяха откарани в „Пентънвил“. Господин Слейд се върна в офиса си, знаейки, че до понеделник сутрин трябва да получи отговор на молбата си за юридическа помощ. Неговите клиенти очевидно не разполагаха със средства да платят за защитата си и той трябваше да се опита да им осигури адвокат, който да ги поеме срещу съвсем скромно възнаграждение.

Вече имаше предвид две адвокатски колегии, чиито всемогъщи главни секретари щяха да му обърнат внимание, но беше наясно, че най-вероятно ще му дадат току-що завършил неопитен новак или някой дъртофелник, който има нужда от пари.

Джак Бърнс се върна на Доувър Стрийт. Бюрото му беше заринато с купища хартия. Имаше много залежала работа. И му оставаше да реши някои проблеми по въпроса за куция.

Както бе обещал, в събота доктор Пол Уилис дойде точно в девет сутринта. В състоянието на пациента му нямаше промяна и той започваше да се безпокои. Направиха втория скенер и лекарят внимателно проучи резултатите.

Определено нямаше нови хематоми, които да обясняват продължаващата кома. Кръвоносните съдове, които беше завързал, не изпускаха. Нямаше изтекла кръв, която да притиска мозъка. Той бързо бе заел обичайния си обем.

И все пак интракраниалното налягане все още беше прекалено високо. Както и кръвното налягане. Той започна да се опасява от кошмара на неврохирурга. Ако ритниците бяха причинили дифузна аксонна травма, скенерът нямаше да я покаже. Но ако мозъчният ствол или кора бяха непоправимо увредени, пациентът завинаги щеше да остане във вегетативно състояние, докато не му изключеха животоподдържащите системи, или просто щеше да умре. Доктор Уилис реши в понеделник да направи тестове на мозъчния ствол. Междувременно жена му с нетърпение очакваше обяда в Оксфордшир с хората, с които се бяха запознали на Корфу. Той отново погледна пациента и си тръгна.