Колин Форбис - Огнен кръст

— А аз реших да посетя Джийн Буржойн във вила „Форбан“ — съобщи Пола. — Докато ме караше от „Адмиралтейството“ към „Браднъл“, тя каза, че се връща тук.

— Ще останеш в Париж — нареди Туийд. — Когато се настаниш в хотела, обади се на Моника и й кажи номера на стаята и телефона. Ако реша, че трябва да отидеш във вила „Форбан“, ще накарам Бътлър и Нийлд да те придружат.

— Добре, щом настоявате. Изглеждате разтревожен.

— Защото се тревожа — Туийд стана, когато Лазал погледна часовника си. Трябваше да тръгват за министерството. — Наистина се тревожа — повтори Туийд. — Сигурен съм, че пръстът на Дьо Форж е вече на спусъка. Чака удобния момент, за да подпали Европа. За съжаление не знам как точно ще го направи.

Президентът на Франция се спусна по шестте стъпала, които водеха от входа на Елисейския дворец към чакащата колона от автомобили. Началникът на кабинета задържа вратата на ситроена отворена, докато президентът влезе вътре, после я затвори, заобиколи колата и се настани до него. На предните седалки седнаха шофьорът и един цивилен въоръжен служител от охраната.

Ситроените в двора на Елисейския дворец бяха осем, паркирани в колона пред железните врати на входа откъм улица „Фобург дю Сент Оноре“. Министър-председателят бързо влезе в колата зад президентската. В останалите се качиха служители на президентството и въоръжена охрана.

На улицата пред Елисейския дворец патрулираха униформени мъже с автомати. Движението по нея беше отклонено. В далечината се виждаше как полицаите удържат любопитните тълпи. След подадения сигнал вратите се отвориха, президентската лимузина излезе на улицата, набра бързо скорост и се отправи към гарата, а останалите автомобили я последваха на къса дистанция. Ескорт от въоръжени мотористи придружаваше колите — четирима пред президентската лимузина, а по-голяма група — зад последната кола.

Президентът седеше изправен. Знаеше, че въпреки високата скорост на кортежа жителите на Париж го наблюдават с любопитство и вълнение. Едва когато наближиха гарата, шофьорът намали. Влезе през входа за автомобили и спря точно до червения килим, който водеше до президентския вагон.

Президентът слезе от колата и приветства почетния караул. Кимна в знак на одобрение на началника му и се качи във влака. Облечен в бяло прислужник го посрещна с поклон и го придружи до креслото в луксозния вагон. Президентът знаеше, че всички камери в момента са насочени към него. Нисък и набит, той се настани удобно и извъртя главата си така, че да изглежда най-добре. Отвори кожената папка, подадена му от помощника, и се престори, че чете някакъв документ.

Президентският вагон се намираше непосредствено зад големия локомотив на влака. „Те Же Ве“ — гордостта на френските железници — стоеше до перона като някакъв дълъг излъскан куршум. След напускането на Париж той щеше да развие скорост от близо 250 км/ч. Вагонът на министър-председателя се намираше зад президентския. Последните бяха запазени за журналистите от пресата, радиото и телевизията. Те щяха да отразяват посещението на президента в опустошения Лион. Политическата цел на това посещение беше да се покаже на обществото загрижеността на държавния глава и правителството.

Никой не извести потеглянето на влака. Той се плъзна по релсите и продължи пътя си под студеното ноемврийско слънце.

Президентът за пръв път заговори на началника на канцеларията:

— Подготвено ли е всичко за пристигането ми в Лион? За първата част от обиколката си ще имам нужда от кола.

— На гарата ще ви чака блиндирана лимузина.

— По-късно, когато хората ме наобиколят, ще сляза от колата, за да поговоря с тях, да им изкажа съболезнованията си и да се ръкувам с всеки поотделно…

— Началникът на охраната се страхуваше именно от това. Лазал предупреди, че в страната работи професионален наемен убиец, някой си Калмар. Досега е убил поне двама души. Общото мнение е, че трябва да останете в лимузината.

— Лазал явно е разтревожен. Но президентът на френската република трябва да бъде сред хората, когато те имат нужда от това. Така кажете и на службата по охрана…

Президентът се задълбочи в документите, които държеше. Не се и сещаше да погледне през прозореца. Трябваше да прегледа купища хартия. Зачете се в подробните доклади за вълненията в южната част на страната. Наистина не можеше да измисли начин да се справи лично с обезпокоителното разрастване на терора.