Алън Фостър - Съдът на зрителите

— Сега ще узнаем резултатите от гласуването, лейди и джентълмени — светкавично заговори блондинката. — Гласовете ви се въвеждат мълниеносно в паметта на най-новите компютри на СБС и веднага се сумират. Крайният резултат може да се появи всеки миг… Внимание!

На екрана се изписаха две колонки от цифри.

Червената: Зелената:

ИНДИАНЦИ — 32 675 940 ВОЙНИЦИ — 19 547 255

— Най-после пред нас са резултатите, драги зрители! Ние ги получихме така бързо благодарение на изчислителната система СБС и на компанията „Фрости-О“, която разпространява комплекс хранителни ядки, съдържащи всички необходими витамини и транквилизатори за организма на един нормален възрастен човек. А сега ще видите увлекателно зрелище — краят на „Команчите“ във вид, който сами пожелахте.

Екрана на тривизора продължи да показва схватката между индианци и войници. Но обстановката бързо се измени — индианците неочаквано получиха подкрепление от съседното племе, чийто вожд — мъжествен воин с името Врабеца — бе братовчед на Червения Ястреб. Конницата на полковник Джипсън не успя да отблъсне новия натиск на команчите. Съпротивата на войниците отслабна, вратите на форта се отвориха и битката се превърна в кърваво клане, чиито жетрви се оказаха защитниците на укреплението. Отделните епизоди на сражението бяха така подробно показани от оператора, сякаш той се наслаждаваше и на най-дребните детайли. Клането продължаваше. Кадрите се повтаряха, някои неща се показваха в близък план и със забавени снимки. Отвреме навреме на екрана отново пламваха червени и зелени цифри. Звучаха познати мелодии от Стария Запад, които бяха използувани в серията „Команчи“.

Постепенно атмосферата на обширната маса стана по-непринудена. Мястото на индианците на екрана се зае от разузнавача на космоса Рок Стил. И в същата минута тривизорът беше изключен. Работата бе в това, че в тази ярко осветена зала Рок Стил се смяташе нещо като парий, един от нечистите. СБС нямаше никакво отношение към космическия сериал и никой от присъстващите не пожела да го гледа.

В края на дългата маса изведнъж се изправи един слаб и възрастен господин с набръчкано лице и побелели коси, приличащи доста на разбит каймак. Сините му очи просто излъчваха мека светлина. Останалите замлъкнаха и се обърнаха към него. Сред събралите се хора имаше както съмишленици, така и тайни недоброжелатели. Старецът напомняше на мъдрец от илюстрациите на Светото писание.

— Джентълмени — започна той. — Струва ми се, че днес ние станахме притежатели на истински шедьовър…

Вместо отговор се раздадоха одобрителни възгласи.

— Току що ние гледахме поредната серия от „Истинските истории на Стария Запад“ с името „Команчи“, която бе показана на екрана миналата седмица — продължи възрастният джентълмен. — През последните три седмици числото на зрителите, гласуващи на нашите предавания, или казано иначе, гледащи сериала ни, надмина петдесет милиона. Е, какво ще кажете за това?

— Всичко е съвсем ясно, Р. Л.! — възкликна един специалист, който отговаряше за подготовката на „Команчите“. — Публиката налапва продукцията ни, като гладна риба хвърлената примамка на въдицата! Обстановката около серията е благоприятна и нашият престиж непрекъснато расте…

— Съгласен съм с тебе, Сам. Подобно е и мнението на представителите на компанията „Фрости-О“ и те са готови да водят преговори за нов тригодишен договор. Какво ще кажете за това, Уили?

— Нашите разходи за осъществяването на „Команчите“ никак не са малки, но затова пък постъпленията надхвърлят доста предварително планираните.

— Прекрасно, Уили! Вашето мнение, Марпъл?

— Великолепна работа, Л. Р. Без излишна скромност мога да кажа, че всеки, койюто по един или друг начин е свързан с това шоу, заслужава най-голяма похвала за прекрасното въплъщение на първоначалния художествен замисъл.

— Това, което казахте, Марпъл, е всъщност набор от надути фрази — намеси се Дейвид. — Ако не ме лъже паметта, точно вие носите непосредствената отговорност за пускането в производство на „Правдивите истории на Стария Запад“?!

— Да, тази чест принадлежи на мен — скромно отвърна Марпъл.

— А не усещате ли безпокойство, че десетки артисти и артистки биват осакатявани и дори загиват за въплъщаването на вашия, разрешете ми да го кажа, първоначален художествен замисъл? Както и заради финансовите интереси на рекламния отдел на закъсващата иначе фирма „Фрости-О“, която произвежда комплексни ядки, а?