Джак Фини - Третото равнище

Часовникът беше златен. Човекът повдигна капачето, погледна циферблата и се намръщи. На главата си имаше мръсна шапка, облечен беше с черен двуредов костюм с мънички ревери на сакото и имаше големи засукани мустаци. Тогава се огледах и забелязах, че всички на гарата са облечени горе-долу като през 1890 година. За пръв път в живота си виждах толкова мъже с бради, бакенбарди и причудливи мустаци. През вратичката за перона мина жена. Беше облечена в рокля с буфан ръкави, с поли стигащи до върха на високите и обувки, на които имаше копчета. Зад нея на коловоза мярнах и локомотива — малък и старомоден, с комин като фуния. Тогава започнах да проумявам какво е станало.

За да се уверя, отидох до вестникарчето и хвърлих поглед върху броевете на вестника, струпани накуп в краката му. Беше вестник „Свят“, а „Свят“ не е излизал от години. В уводната статия пишеше нещо за президента Кливланд. По-късно открих тази страница в архива на Обществената библиотека. Беше от 11 юни 1894 година.

Обърнах се към билетните каси, където знаех (защото бяха на третото равнище на Гранд Сентрал), че мога да купя билети за мен и за Луиза до което и да е място в Съединените щати но през 1894 година. Поисках два билета го Гейлсбърг, щата Илиной.

Ходили ли сте някога там? Гейлсбърг все още е едно чудесно градче с големи стари дървени къщи, просторни морави и огромни дървета, чиито клони се сплитат над главата ти и образуван зелен покрив. А през 1894 година летните вечери са били два пъти по-дълги и хората са седели на моравите пред къщите си — мъжете пушели пури и тихо разговаряли, жените се разхождали с ветрила от палмови листа, а навсякъде край тях хвъркали светулки. Един мирен свят. Исках да се върна там, където има още двайсет години до Първата Световна Война, а Втората Световна Война е след още четирийсет година в бъдещето… Исках да купя два билета до Гейслбърг.

Чиновникът пресметна стойността на билетите. Хвърли поглед към модната лента на шапката ми, но пресметна билетите. Парите ми стигаха да платя за отиване, но не и за връщане. Когато обаче преброих онова, с което разполагах, и вдигнах очи, видях, че чиновникът ме гледа втренчено. Кимна към банкнотите.

— Това не са пари, господине — рече той — Ако сте решили да ме изиграете, няма да стигнете много далече — И той крадешком погледна към чекмеджето, където събираше сумите от продадените билети. Естествено той приемаше само тогавашните пари — стари банкноти с два пъти по-малки размери от банкнотите, които използваме сега, и съвсем различни на вид. Обърнах се и побързах да си отида. Нищо хубаво няма в затвора дори през 1894 година.

Толкова. Върнах се на вероятно по същия път, по който бях дошъл. На следващия ден по време на обедната почивка изтеглих триста долара от банката (почти всичките ни спестявания), и купих излезли от обращение пари (тъкмо това разтревожи приятеля ми психиатър). Стари пари могат да се купят от почти всеки нумизмат, но се заплащат с надценка. За моите триста долара купих банкноти на стойност по-малко от двеста долара, но ми беше все едно: през 1894 година дузина яйца са стрували тринайсет цента.

Само че никога вече не открих коридора, който води до третото равнище на гара Гранд Сентрал, въпреки че често го търсех.

Когато разказах всичко това на Луиза, тя много се обезпокои и ме помоли да не търся повече третото равнище и след време аз престанах да го търся. Върнах се към марките си. Сега обаче и двамата с Луиза започнахме да търсим коридора. Ходим в Гранд Сентрал в края на всяка седмица, защото вече имаме доказателство, че третото равнище все още е там. Приятелят ми Сам Уайнър изчезна! Никой не знае къде може да е, но аз си имах едно наум, понеже Сам е градско момче, а пък аз му разправях за Гейлсбърг (там съм завършил гимназия), и той винаги казваше, че много харесвал градчето по разказите ми. И наистина Сам е в Гейлсбърг. През 1894 година.

Така е защото една вечер, като се занимавах с колекцията си, открих… Чакайте, знаете ли какво е покритие от първия ден? Когато се отпечата нова марка, колекционерите си купуват от нея и използват от тези марки, за да изпратят пликове с тях до себе си още в първия ден. Щемпелът върху марката показва, че датата е същата. Пликът се нарича покритие от първия ден. Такива пликове не се отварят. Вътре се слага просто един празен лист.

Въпросната вечер, като разглеждах пликовете с щемпели от първия ден, попаднах на един плик, който не трябваше да се намира там, но все пак беше там. Беше там, защото е бил изпратен до дядо ми в дома му в Гейлсбърг — този адрес имаше на плика. И е стоял в колекцията от 18 юни 1894 година — личеше си по щемпела, но въпреки това аз не си го спомнях. Марката беше от шест цента, убито кафява на цвят, с портрет на президента Гарфийлд. Естествено, когато дядо е получил плика, веднага го е сложил в колекцията си и пликът стоял там, докато аз не го извадих и не го отворих.

Читать дальше