Реймънд Фийст - Магьосник

Видя Томас тъкмо когато той излизаше от войнишките общежития, също толкова забързан като Пъг. Двамата заговориха едновременно.

— Виж ми новите дрехи — рече Пъг.

— Виж ми войнишкия табард — каза Томас.

И двамата млъкнаха и избухнаха в смях.

Томас се съвзе пръв.

— Много са ти хубави дрехите, Пъг — каза той и опипа с пръсти скъпата фина тъкан. — А и цветът ти отива.

Пъг му върна комплимента, защото стройната фигура на Томас наистина изпъкваше красиво в кафяво-златистия табард. Нищо, че носеше отдолу обикновена домашнотъкана туника и панталони. Нямаше да получи войнишка униформа преди майстор Фанън да се увери, че се справя добре като боец.

Двамата приятели заобикаляха около огъващите се под тежките блюда маси. Устата на Пъг се напълни със слюнка от щедрите миризми във въздуха. Стигнаха до една маса, отрупана с баници с месо, от чиито горещи кори с надигаше пара, с ароматно сирене и топъл хляб. До масата бяха поставили едно младо кухненско ратайче. Задачата му беше да отпъжда напастта от храната — било насекоми или хронически гладната чет на чираците. Както при повечето ситуации, включващи момчета, отношенията между този пазач на пиршеството и по-големите от него чираци се подчиняваха строго на традицията. Смяташе се за неприлично и за проява на лош вкус просто да заплашиш или набиеш по-малкия и да се нахвърлиш върху храната преди началото на празника. Но се приемаше за съвсем редно да използваш измама, да се прокраднеш и бързо да грабнеш плячка от масата.

Пъг и Томас изгледаха с интерес как момчето — казваше се Джон — шибна злобно ръката на един млад чирак, посегнал да отмъкне голямо парче баница. Томас кимна и Пъг уж небрежно се отправи към другия край на масата. Джон го загледа настръхнало. Пъг изведнъж свърна, посегна лъжливо към масата и Джон се хвърли към него. В същия миг Томас грабна пухкаво парче баница и побягна преди палката на мухоловеца да се стовари върху гърба му. Пъг побягна с него. Зад тях се разнесоха отчаяните викове на момчето, чиято маса бяха ограбили.

След като се измъкнаха, Томас отчупи половината баница и я подаде на Пъг. Дребничкият чирак се засмя.

— Бас държа, че си най-бързата ръка в цитаделата.

— Всъщност малкият Джон прояви мудност, докато пазеше масата от тебе.

Двамата прихнаха. Пъг отхапа от половината. Беше с ароматни подправки и разликата между соления свински пълнеж и сладката пухкава коричка му се стори възхитителна.

От едната страна на двора зазвучаха гайди и барабани — влизаха музикантите на херцога. През тълпата сякаш премина безмълвна команда и момчетата от кухнята започнаха да разнасят на празнуващите дървени блюда, върху които да трупат храната, а откъм бъчвите се понесоха халби с вино и ейл.

Момчетата се втурнаха да заемат място на опашката пред първата маса. Пъг за пръв път вкуси ейл и се изненада от леко нагарчащия му вкус. Течността като че ли го затопли, докато се стичаше надолу, и след като опита още веднъж, той реши, че му харесва.

Забеляза как херцогът и семейството му се смесиха с простолюдието. Мяркаха се и други членове на дворцовата свита, застанали на опашките пред масите. В този следобед нямаше никакви церемонии, ритуали или спазване на рангове. Всеки биваше обслужен, когато дойдеше, защото Средилетието бе денят, в който всички трябваше на равни начала да споделят плодовете на жътвата.

Пъг мерна принцесата и гърдите му се стегнаха. Тя сияеше сред многото момчета в двора на замъка — всички я обсипваха с ласкави комплименти. Носеше великолепна тъмносиня рокля и скромна шапка с широка панделка от същия цвят. Благодареше на всеки ласкател и умело използваше тъмните си мигли и ярката си усмивка, оставяйки след себе си тълпа омаяни хлапаци.

Появиха се жонгльори и клоуни, първите от многото трупи пътуващи артисти, пристигнали в градчето за празника. Актьорите от друга трупа бяха вдигнали сцена на градския площад и щяха да играят представлението си тази вечер. Празненствата щяха да продължат чак до ранните часове на следващата утрин. Пъг знаеше, че много от момчетата предната година бяха освободени от задължения в деня след Банапис, защото главите и стомасите им не бяха в подходящо състояние за сериозен труд. Сигурен беше, че това ще се повтори и утре.

Зачака с нетърпение да настъпи вечерта, когато според обичая новоизбраните чираци тръгваха по къщите на градчето и приемаха поздравления и халби с ейл. Това време бе най-доброто и за срещи с градските момичета. Макар задевките да не бяха нещо необичайно, хората гледаха на тях с лошо око. Но майките не бяха чак толкова бдителни в пазенето на щерките си по време на Банапис. Сега, след като момчетата си имаха вече занаяти, те гледаха на тях по-малко като на напаст и по-скоро като на възможни зетьове, и не беше рядкост някоя майчица да извърне глава, докато щерка й използва вродения си чар, за да впримчи в капана си бъдещия жених. Пъг беше дребничък и с детинско лице и момичетата в цитаделата не го забелязваха много. Томас обаче ставаше все повече обект на момичешки закачки, докато растеше и се разхубавяваше, и напоследък Пъг бе започнал да забелязва как доста моми в цитаделата го оглеждат преценяващо от глава до пети. Пъг все още беше достатъчно млад и всичко това му се струваше глупаво, но бе и достатъчно пораснал, за да изпита възхита.