Реймънд Фийст - Лисичи крал

— Както виждате, ваше великолепие, навлизам в години, към шейсет съм вече. Занаятът на убиец изисква умения, които с възрастта отслабват. Трябва да мисля за сетните си дни и макар да съм скътал парици, не стигат. Изпаднал съм в затруднения.

Тал се изсмя.

— Лоши вложения ли? Амафи кимна.

— Да. В един търговски концерн извън Саладор. Ще ми се да използвам уменията си в нещо, което ще ми носи по-постоянна изгода. Ако съм ваш човек, ще се издигам с вас. Разбирате ме.

Тал прибра камата и попита:.

— И защо да ти вярвам?

— Ще ви се закълна във вярност в който храм поискате. Тал помисли. Малко хора на света бяха готови по своя воля да нарушат клетва, та дори да не бяха обвързани с честта оросини.

— Кой ти каза, че съм на служба при Каспар?

— Слух, нищо повече. Разправят, че са ви виждали в района на Латагор, където херцог Каспар има интереси, а и е добре известно, че той ви е потърсил, след като спечелихте турнира в Двора на майсторите преди две години. Херцог Каспар наема само най-надарени и амбициозни младежи, тъй че се предполага, че сте негов човек.

— Е, не съм — отвърна Тал и преднамерено обърна гръб на Амафи. Знаеше, че поема риск, защото колкото и да твърдеше убиецът, че възрастта го забавя, все още изглеждаше годен за бърза атака при предоставена възможност. Атака не последва.

Вместо това Амафи пристъпи до Тал.

— Желаете ли да научите кой ме е изпратил?

— Да — отвърна Тал.

— Лорд Пьотре Мисковас, въпреки че би трябвало да не знам това.

— Мрази ме той — отбеляза Тал. — Макар че не съм спал с жена му от повече от две години.

— Както разбрах, тя се напила на една галавечеря, дадена от лейди Амша Деторис, и хвърлила факти за вашата… връзка в лицето на мъжа си на вечерята няколко месеца след като напуснахте града. Още не са се сдобрили и тя живее в града, а той — в именията им в околностите. Много ви мрази.

— Той да си гледа неговите похождения — подхвърли Тал, — защото ако не бързаше толкова да ляга с всяко хубаво девойче, жена му нямаше да е толкова нетърпелива да отвърне на вниманието ми.

— Може би, ваше великолепие, но за един мъж е нужен необикновен характер, за да се противопостави открито на собствените си недостатъци. Много по-удобно е да обвиниш други… Та като чу, че се каните да се върнете, той потърси наемен убиец — не толкова дискретно, колкото е нужно — и избра мен — Амафи се тупна в гърдите — да премахна това петно върху честта му. Беше поне достатъчно интелигентен да използва… посредник… в Саладор, за да не падне вината върху него тук в Ролдем. Аз се „провалих“ и честта ме задължава да му върна златото и да се постарая да превърна този свой провал в победа. Наемете ме, ваше великолепие, и ще ви служа. Заклевам се!

Тал обмисли следващия си ход. Беше се върнал в Ролдем преди по-малко от ден и му трябваха благонадеждни очи и уши.

— До момента, в който ще можеш да ми измениш без риск ли?

Амафи се ухили.

— Прав сте, милорд, никога не съм бил особено постоянен. Но клетвопрестъпничеството не е толкова лесно дори за човек като мен, а предвид вашите редки дарби подозирам, че такъв момент никога няма да възникне. Освен ако не се появи възможност да стана още по-богат, отколкото се надявам да стана на служба при вас.

Тал се засмя. Амафи бе нахално откровен, което го караше да смята, че би могъл да му се довери. Донякъде поне. Стига да не го принуждаваше да прекрачи границите, можеше да се окаже благонадежден слуга.

— Добре, да вървим тогава в храма на Лимс-Крагма да си положиш клетвата.

Амафи разкриви плачевно лице.

— Мислех си може би Рутия или Асталон… — Рутия й Асталон бяха Богинята на късмета и Богът на справедливостта.

— Аз пък мисля, че да заложиш шанса си да се преродиш с по-високо положение е добра преграда срещу измяна — отвърна Тал, докато прибираше оръжието си. — Хайде. И освен това трябва да донаучиш ролдемския. Може да се позадържим тук за по-дълго.

Дори да си беше помислил да извади оръжието си, Амафи прикри подтика си. Тръгна бързо до новия си господар и двамата скоро изчезнаха в гъстата мъгла, загърнала града.

Магьосникът стоеше в ъгъла, лицето му бе забулено в сянка. Тал познаваше добре чертите му, макар да не можеше да го види в сумрака. Само една свещ гореше в жилището и тя бе на масата в съседната стая и хвърляше смътна светлина през отворената врата.

— Къде е новият ти човек? — попита магьосникът.

— Пратих го по работа — отвърна Тал. — Ти какво откри?