Реймънд Фийст: Лисичи крал

— Седмият — отвърна Паско.

— Защо тогава му е нужно да си печели благоразположението на ролдемското благородничество?

— Хм, да.

— Не му се налага — каза Тал. — Което означава, че все пак го иска. Но защо?

— Лорд Оласко е човек с много козове в ръкава, господарю. Може би има интереси тук, в Ролдем, които може да изискват вот в Камарата на лордовете?

— Би могло. Те ратифицират мирни договори, сключени от Короната, и утвърждават наследството. Какво друго правят?

— Почти нищо. Освен да спорят за данъци и земя. — Паско кимна. — Предвид това, че Ролдем е остров, господарю, земята е от огромна важност. — Ухили се. — Докато някой не открие как да прави пръст.

Тал отвърна с усмивка:

— Сигурен съм, че познаваме неколцина магьосници, които биха могли да увеличат размерите на острова, ако решат, че е нужно.

— Какво правим тогава в Ролдем, господарю? Тал се отпусна в дивана и въздъхна.

— Играем ролята на отегчен благородник, който търси по-добро положение в живота. Накратко, трябва да убедим Каспар Оласко, че съм готов да поема служба при него, като предизвикаме тук бъркотия, от която може да ме измъкне само той.

— Например?

— Дуел с кралска особа изглежда добър избор.

— Какво? Ще ударите шамар на принц Констънтайн и ще предизвикате дуел? Момчето е едва петнайсетгодишно!

— Мислех си за братовчеда му, принц Матю.

Паско кимна. Матю беше братовчед на краля. Смятаха го за „трудния“ член на кралската фамилия. По-арогантен, придирчив и високомерен от всеки друг член на кралската фамилия, освен това той беше женкар, пияница и измамник в хазарта. Според слуховете кралят лично го беше измъквал под гаранция от много трудни ситуации и при много поводи.

— Добър избор. Убивате го и кралят лично ще ви благодари… докато палачът ви отсича главата.

— Не мислех да го убивам, само… да предизвикам достатъчно шумотевица, та кралят да е недоволен, че съм се задържал в страната му.

— Ще се наложи да го убиете — каза сухо Паско. — Като шампион на Двора на майсторите бихте могли например да спите с кралицата и кралят ще го подмине като хлапашка лудория. Защо трябва да си правите целия този труд? Оласко ви предложи пост още когато спечелихте турнира.

— Защото искам да изглеждам като човек, приел службата с неохота. Ако бях приел предложението му веднага след турнира преди две години, щях да съм обект на строго наблюдение. Ако се появя днес изведнъж, за да приема поста, ще съм подложен на още по-грижливо наблюдение. Но ако просто бъда принуден от обстоятелствата да потърся закрилата му, мотивите ми са ясни. Поне така се надявам. На Острова на чародея бях… подготвен да изтърпя много сериозни проучвания.

Паско кимна. Разбираше какво му се казва. Тал бе подготвен от Пъг и други магьосници да се справи с всякаква магия, която би могла да разкрие истинската му преданост.

— Но обстоятелствата, продиктували търсенето ми на служба при Каспар, също трябва да изглеждат достоверни. Да му дължа живота си ми се струва очевиден мотив.

— Стига да ви опази от дръвника на палача. — Паско се почеса по врата. — Винаги съм смятал обезглавяването за варварско. Кралството например си беси престъпниците. Кратко пропадане и… — Щракна с пръсти. — Вратът е прекършен, и край. Няма цапане, няма главоболия. Във Велики Кеш, както са ми разправяли, имат най-различни варианти на екзекуция, според мястото и характера на престъплението: обезглавяване, изгаряне на клада, заравяне до шията в мравуняк, удавяне, одиране на кожата, разкъсване от камили, заравяне жив, хвърляне…

— Какво! Какво хвърляне?

— Хвърляне от много високо върху скалите долу. Лично любимата ми екзекуция е кастрация и хвърляне на крокодилите в Овернската дълбина, след като първо си видял как ти изяждат мъжеството.

Тал стана.

— Казвал ли съм ти, че имаш доста патологичен уклон? Вместо да разсъждавам над възможната си кончина, ще вложа енергията си в това да остана жив.

— Ами да предложа нещо по-практично тогава? Тал кимна.

— Макар да подозирам, че херцог Каспар би се намесил във ваша полза при подобно обстоятелство… унизяването на принц Матю имам предвид, не онова с храненето на крокодилите…

Тал се усмихна.

— … няма ли да му е трудно да го направи от отвъд морето?

Усмивката на Тал се разшири.

— Накор получи сведения от север точно когато тръгвах от Саладор. Херцог Каспар пристига тук след седмица на държавна визита.

Паско сви рамене.