Реймънд Фийст - Завръщането на изгнаника

— Простете ми, но ми е трудно да чувам „херцога на Оласко“ във връзка с някой друг — каза Каспар. Но както и да е — има ли Варен агенти?

— Неговата организация е точно толкова непроницаема за нас, колкото нашата за него — отвърна Пъг. — Ние имаме много съюзници и представляваме съвет, докато Варен не признава никого за равен, мисля, и налага върховната си власт над слугите си.

— Но може и да грешиш — каза Накор.

— Все още се боря с онова, което Каспар е видял на онзи друг свят — промълви Магнус. — Колко от всичко това е точно?

— Описах го, както го видях — поясни Каспар.

— Било е това, което ти е показал Калкин — каза Накор и добави с широка усмивка: — А Банат не го наричат Измамника току-така, нали? Откъде можем да знаем какво е намислил?

— Със сигурност не и да види Мидкемия унищожена.

— Да — намеси се Миранда. — Но тук може да се крие нещо повече от риска за човечеството и другите разумни раси тук. Накор е прав. Банат може да ти е показал само част от истината. Просто описанието ти на тези…

— Дасати — подсказа Каспар.

— … дасати — продължи Миранда — ме кара да се чудя. Жестокост, знам. — Изгледа строго Каспар, но премълча укорите си. — Ние… или по-точно Каспар, знаем само онова, което е било позволено да се види. Логиката диктува, че в онова общество би трябвало да съществуват много повече неща от простата жестокост и личния интерес. За да се стигне до такова ниво на сила и организация е нужна известна готовност за сътрудничество и саможертва.

— Различни правила и закони, така каза Калкин — отвърна Каспар. — Аз също си мислех подобни неща, след като го видях. Но разбирам достатъчно от гражданска власт и управление и знам, че човек може да задържи властта с терор и насилие за известно време, но не може да изгради по този начин многовековна култура.

— Разговорът започна да става малко абстрактен — каза Магнус. — Може би са достигнали социалния си връх и след това са се променили. Но какъвто и да е случаят, трябва да се притесняваме от това, което представляват сега и какви биха могли да са намеренията им.

— Ако видяното от мен е точно — каза Каспар, — засега те нямат намерения, но ако узнаят за нас, подозирам, че първо ще завоюват и след това ще задават въпроси. Калкин спомена, че дасатите са завладели други светове.

— Изводи? — попита Пъг.

— Че трябва да действаме бързо — отвърна Магнус. Миранда кимна и каза:

— Мисля да донесем този талной тук и да започнем да го проучваме.

— Мисля да прескоча до храма на Банат в град Кеш — каза Накор — и да видя дали някой от старите ми приятели не би могъл да ми подскаже какво Банат — или Калкин — има да каже по въпроса. Не бих се изненадал, ако разбера, че знаят много или пък нищо, но човек трябва да поразпита. Ще се върна до два дни — добави и излезе.

— Значи така — каза Пъг. — Съгласни сме, че времето е съществено, тъй че, Магнус, върни Каспар в Опардум и донеси тука този талной. — Обърна се към жена си. — С теб трябва да обсъдим кой ще работи с нас.

Тя кимна. Каспар стана от стола си и погледна Магнус.

— Сега къде?

Магнус сложи ръка на рамото му и изведнъж се озоваха в стаята зад кухнята на „Речната къща“.

— Тук.

Каспар усети, че коленете му леко омекнаха за миг, овладя се и измърмори:

— Никога няма да свикна с това. Магнус се усмихна.

— Почакай тук, докато поговоря с Тал.

И след няколко минути се върна с Тал и каза:

— Тримата трябва да отидем в стаята ти и да вземем онова нещо.

— Защо тримата? — попита Каспар.

— Защото може да ни потрябва още един меч, а няма много хора, с които да си губя времето да обяснявам — отвърна троснато Магнус. — Просто идвай и да свършваме.

Излязоха и тръгнаха към хана на Каспар. Вървяха бързо, но и бдително по тъмните улици на Опардум.

Когато наближиха хана, Каспар вдигна ръка и прошепна:

— Нещо не е наред.

— Какво? — попита Магнус.

— Виждам ги — каза Тал. — Двама мъже в сенките, един срещу хана, скрил се е в един вход, другият е точно на ъгъла на задната уличка, отсам сградата.

— Аз не виждам нищо — каза Магнус.

Каспар отстъпи в сенките и даде знак на двамата да го последват.

— Ако са същите, които преследваха Амафи и мен тази вечер… — Погледна към небето и попита: — Същата вечер е, нали?

Магнус кимна.

— Ако са същите, значи Амафи беше прав, че ни преследват. — Огледа се. — Ако се върна, заобиколя и вляза тихо в улицата, ще мога да видя добре единия в ъгъла, без той да ме усети.