Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Миранда се сгърчи, сякаш бяха пробили нейната кожа, и изохка измъчено — също като Мод. Усети острото пробождане на ножа и бликването на кръвта така ясно, сякаш беше нейната собствена.

— Видът на кръвта ли ви уплаши? — попита Гарет, разтревожен от побледняването й.

Миранда поклати глава.

— Никога досега не ми се е случвало подобно нещо.

Интересно, помисли си той, докато местеше поглед между двете момичета. Мод лежеше на възглавниците със затворени очи, лицето й беше смъртнобледо. Явно отговорът на въпроса й вече не я интересуваше. Миранда се обърна рязко и започна да гали Чип и да му говори успокоително.

— Оставям те на грижите на лекаря, братовчедке — каза след малко Гарет и се обърна към вратата. — Миранда, лейди Имоджин желае незабавно да изпробваш официалните рокли на Мод. Тази вечер сме канени на прием в двора и трябва да имаш подходящ тоалет. Ще изберете една от роклите и веднага ще я дадете на шивачката, за да направи необходимите промени.

— В двора? — повтори стреснато Миранда.

— Да. Помолиха ме да се явя пред кралицата. Аудиенция след вечеря. — Без да иска, Гарет заговори като кралския канцлер. — Нейно величество протестира, че вече няколко седмици не е виждала в двора си лорд Харткорт. — Той се усмихна бегло и Миранда потръпна. Не обичаше тази усмивка, да не говорим за сардоничните искри в очите му. Гарет знаеше много добре, че кралицата умира от любопитство. За да напусне двора и да замине за Франция, трябваше да получи разрешението й и нейно величество прояви голям интерес към целта на пътуването му. За щастие, бе получил благословията й. Явно Елизабет чакаше с нетърпение да узнае удало ли му се е да постигне целта си. — Не можем ли да го отложим с няколко дни, милорд? — попита тревожно Миранда. — Не съм готова за посещение в двора.

— Нямате причини за тревога — отговори спокойно той и вдигна резето. — Приемът ще бъде кратък. Аз имам повече доверие във вас, отколкото вие в себе си, светулчице. — Той се усмихна окуражително, с искрена топлота, и в сърцето й пламна топлина. — Ще се научите бързо, не се страхувайте. — Вратата се затвори зад него.

— Да можех и аз да бъда толкова сигурна — промърмори Миранда и се върна до тапицираната пейка. Приседна на един стол и несъзнателно потърка с пръсти босия си крак. Прасецът й пареше и пулсираше. Лекарят превърза крака на Мод и младото момиче се отпусна с доволна въздишка във възглавниците.

— Били ли сте вече в кралския двор, Мод? — попита тревожно Миранда.

— Не, но знам някои неща за кралицата — отговори другата със слаб гласец.

— Ще ми разкажете ли какво знаете?

— За Бога, момиче, не виждаш ли, че лейди Мод се нуждае от покой? — извика сърдито Берта и постави купичката с кръв пред лекаря, който трябваше да я прегледа.

— Е, добре, ще дойда по-късно. — Миранда прегърна Чип и излезе в коридора.

Когато се върна в зелената стая, тя видя, че дрехите на Мод бяха струпани на леглото. За момиче, което почти не напуска стаята си, Мод притежава учудващо много дрехи, коя от коя по-разкошни, помисли си Миранда и се зае да разглежда роклите и другите части от женския тоалет. Повечето имаха вид, сякаш никога не са били обличани.

Изведнъж Чип изкряка сърдито и се хвърли към отворения прозорец. Спря за миг на рамката, за да подуши дъжда, после се хвана за един бръшлянов клон и се спусна към градината.

Миранда погледна объркано след избягалото животно, но когато чу шума пред вратата, се усмихна с разбиране. Шумоленето на колосаните поли възвести приближаването на лейди Имоджин. Потънала в мрачно мълчание, със здраво стиснати устни, господарката на дома влезе в стаята, следвана от двете прислужнички, които миналата вечер бяха помагали за банята на Миранда.

Имоджин спря за момент на прага и се огледа недоверчиво. От маймуната нямаше и следа. Тя влезе в стаята, твърдо решена да стори онова, което си беше наумила, макар че след претърпяното унижение не можеше да заговори пряко с момичето.

Тя даде няколко резки заповеди на прислужничките, като ги използваше за посредници, за да се разбира с Миранда. Ала когато видя промяната, която ставаше с момичето пред очите й, част от ожесточението й се разтвори в страхопочтително смайване и възхищение от съвършения план на брат й. Приликата между Мод и това момиче не беше просто прилика, тя беше нещо магично, внушаващо страх.

Миранда се остави в сръчните ръце на прислужничките, които й свалиха халата, облякоха й чисто бельо, фуста и нов, още по-широк кринолин, а после изпробваха една след друга поне десетина официални рокли, като усърдно откопчаваха и закопчаваха, стягаха шнурове и ги развързваха, вдигаха подгъви, наместваха ръкави, приглаждаха гънки и я въртяха насам-натам, сякаш беше безжизнена кукла.