Джейн Фийдър - Смарагдовият лебед

Тя посегна със свободната си ръка към резето на вратата.

— Аз… аз размислих, милорд. Аз… не вярвам, че предложението ви ще ме заинтересува, и не би било почтено да приема вечерята.

Гарет смръщи чело.

— Момент, Миранда! — Той улови китката й и я издърпа обратно в стаята. Очите й блеснаха тревожно. Тя вложи цялата сила на гъвкавото си тяло, за да се освободи от яката му хватка, но пръстите му бяха като от желязо. Изведнъж Чип изкрещя заплашително и оголи жълтите си зъби, но Миранда го стисна с всичка сила, за да му попречи да се нахвърли върху натрапника.

— Велики Боже! — Гарет пусна ръката й и избухна в смях, в който имаше и нещо като отчаяние. Маймуната беше страшен телохранител. — Най-искрено ви уверявам, че не съм хвърлил око на добродетелта ви. Моля ви само да ме изслушате докрай и в замяна ви предлагам добра вечеря.

Той се отдръпна от нея и отиде до прозореца. Миранда му напомняше за жадно сърне на брега на реката, изпълнено със страх и недоверие и опитващо се да събере смелост, за да излезе от прикритието си и да се напие с вода.

Той приседна на единия стол, опря лакти на масата и сложи брадичка в дланите си. Мълчание изпълни помещението. След малко Миранда затвори вратата и се облегна на рамката, без да отмества ръка от резето.

— Трупата е моето семейство — обясни със затрогващо достойнство тя. — Мъжете в моето семейство не са сводници, а жените не са проститутки.

— Разбира се, че не — отговори сериозно Гарет.

— Знам, хората си мислят, че пътуващите артисти са…

— Мила моя Миранда, не знам какво мислят хората, но аз не робувам на предразсъдъци и не мисля лошо за другите.

Тя склони глава и го погледна втренчено. Някой потропа силно на вратата и я стресна. Миранда отстъпи крачка настрани и даде път на две прислужнички, понесли табли с ястия и напитки.

Носът й се напълни със сладки миризми и без да съзнава какво прави, тя остави мястото си до вратата и без колебание пристъпи към масата.

Двете момичета я изгледаха пренебрежително и излязоха. Миранда беше наясно какво си мислеха за нея, но тъй като те продаваха телата си на клиентите със същата естественост, с която пълнеха канчетата с бира, не се почувства обидена.

Тя освободи Чип, който веднага скочи на таблата на леглото и забъбра развълнувано.

Миранда се приведе над масата и огледа жадно донесените ястия.

— Бял хляб — прошепна страхопочтително тя. Белият хляб не беше обичайна храна за работещите хора от двете страни на Ламанша. Тя зае място срещу лорда и овладя вълчия си глад, докато учтиво чакаше мъжът, който я бе поканил, да започне пръв.

— Мисля, че това е заешка яхния. — Гарет подуши съдържанието на една купа и кимна одобрително. После потопи ножа си в соса, отряза си парче сочно месо, вкуси го и отново кимна. — Отлично. — После с жест посочи на Миранда да се обслужва и й отчупи голямо парче от топлия бял хляб.

Миранда не дочака втора подкана. Тя потопи лъжицата си в гъстия сос и вече беше готова да си извади парче месо с пръсти, но се сети, че графът беше използвал ножа си. Простият народ почти не използваше прибори, но Миранда беше отлична имитаторка и се учеше от сътрапезниците си. Все пак изпита облекчение, когато видя, че той без церемонии потопи хляба си в купата със заешка яхния.

Гарет спря да се храни, посегна към бутилката с рейнско вино в кожен калъф и напълни двете калаени канчета. При това скритом наблюдаваше как яде момичето и остана много доволен от маниерите му. Миранда изтриваше внимателно пръстите си с парче хляб, вместо просто да ги оближе, и дъвчеше със затворена уста.

Чип скочи от рамката на леглото и се изправи до масата, склонил глава встрани. Лицето му беше нажалено.

— Той не яде месо — обясни Миранда и му подаде парче хляб. — Обича ядки и плодове, но днес ще се задоволи с хляб.

— Мисля, че хазаинът може да ни поднесе купа със стафиди и няколко ябълки — предложи Гарет и погледна маймуната с малко измъчена усмивка. — Мислите ли, че ще можете да го накарате да се махне от масата? Не ми е особено приятно да се храня в компанията на маймуни, даже да са много добре възпитани.

Миранда вдигна Чип, но той се настани удобно на рамото й и стисна здраво парчето хляб.

— За съжаление не мога да го убедя — промърмори извинително тя.

Гарет вдигна рамене.

— Е, поне е далече от масата. — Той посегна към чашата с вино. — От Франция ли произхожда семейството ви?

Миранда обмисли внимателно въпроса му и отговори едва след няколко минути.