Ф. Фицджералд - Отсам рая

„Новият Макиавели“ (1910) — роман от Хърбърт Уелс (1866–1946), в който се разработва идеята за съюз между учените в деловия свят за осъществяване на социални реформи

Удро Уилсън (1856–1924) — президент на САЩ в периода 1912–1919 г. От 1902 до 1910 г. е бил президент на Принстънския университет

„Масите“ — американски литературен месечник, в който са публикували произведенията си Джон Рид и редица други прогресивни писатели. Списанието е закрито в 1917 г. за антивоенна пропаганда

Едуард Карпентър (1844–1929) — английски поет, естет и моралист. Завършил в Кеймбридж, той отхвърля възможността да се отдаде на духовническа кариера. Отначало започва да преподава точни науки, после приема идеите на социализма, става работник, приобщава се към живота на работническата класа. По-късно се посвещава на земеделски труд. Създава поезия, драми, естетически и религиозни изследвания, автор е на трудове по социална и нравствена психология.

Ралф Адамс Крам (1863–1942) — американски архитект и писател, изтъкнат специалист по история на готическото изкуство. В 1911 г. престроява църквата „Св. Йоана“ в Ню Йорк, придавайки й готически форми.

Оливър Лодж — английски физик, известен в с опитите си научно да обоснове спиритизма и възможностите за общуване с отвъдното

Пук — нарицателно име на малки пакостливи духове от старите английски поверия

Аарон Бър (1756–1838) — политически деец от епохата на Войните за независимост, вицепрезидент на САЩ в периода 1805–1807 г.

Хари Лий (1756–1818) — генерал от американската армия от годините на Революцията

Максфийлд Париш (1870–1988 — американски художник, илюстратор, декоратор, спечелил си слава в началото на века като пламенен защитник на модерното изкуство

(лат.) — използвай времето

(фр.) — не се занимавай с другите

Ела Уилър Уилкокс (1859–1919) — американска поетеса и белетристка, авторка е на 49 романтично-сантиментални стихосбирки на спиритически, метафизични завоалирано еретични теми. Добила скандална слава след заклеймяването на нейната поезия като „аморална“. Писала е също романи и разкази.

Хенри Луис Менкен (1880–1956) — американски критик и писател сатирик, един от видните дейци на литературния живот в САЩ през 20-те години. Активно подкрепя писателите реалисти. Жлъчно осмива невежеството, лицемерието и ограничеността на буржоазния манталитет

„Вандоувър и звярът“ — роман от американския писател натуралист Франк Норис (1870–1902).

„Проклятието на Теръм Уеър“ — роман от американския писател реалист Харолд Фредерик (1856–1898).

„Джени Герхард“ — роман от Теодор Драйзър

Комптън Маккензи (1883–1972) — английски писател, автор на блестящо остроумни, леки по настроение романи, в които се прокрадват нотки и на социална критика. Мотиви от неговия роман „Зловещата улица“ (1913) са вдъхновили някои сцени в „Отсам рая“

Мадам Дьо Монтеспан (1641–1707) фаворитка на Луи XV)

Фердинан Фош (1851–1929) — френски маршал, изиграл особено важна роля за победата на съюзническите войски в Първата световна война. Стоунуол Джаксън — прозвище на Томас Джонатан Джаксън (1824–1863), американски военачалник от армията на южняшката Конфедерация, командувал ловки военни операции срещу армиите на Севера.

Гуинъмър и сержант Йорк — герои от американските поделения, участвали в Първата световна война

Джон Джоувеф Пършинг, „Черния Джек“ (1860–1948) — офицер от американската армия

Томас Карлайл (1795–1881) — английски писател от викторианската епоха. Тук авторът има предвид неговата студия „Герои, култът към героите и героичното в историята“ (1841), в която се развива тезата, че историята се създава не от народите, а от велики личности

„Бостънските бардове и Хърстовите рецензенти“ — иронична парафраза на сатирата на Байрон „Английските бардове и шотландските рецензенти“ (1808), насочена срещу маститите авторитети в английската литература от онова време — поетите от „Езерната школа“ — и преди всичко срещу Уилям Уърдсуърт. В края на XIX и началото на XX век Бостън е център на групата на така наречените литературни „брамини“ — поети и критици, последователи на европейската литературна традиция. Периодиката, издавана от вестникарския концерн на Уилям Рандолф Хърст (1863–1951), има репутацията на „жълта преса“.