Хелън Филдинг - Оливия Джаулс и развинтеното въображение

— Не. А вие какво правите тук?

— Пиколо съм. Искате ли по-късно да пийнем нещо?

— Не.

— Добре. Има ли нещо, с което изобщо мога да ви бъда полезен?

„Да, да втриеш благовонни масла в уморените ми кости и да смениш превръзката на клетата ми изгорена ръка, ти, чудесно, дивашки силно, интелигентно на вид културистче.“

— Всичко е наред.

— Добре.

Гледа го, докато излезе, после затвори вратата зад гърба му, заключи я и окачи веригата. Започваше да се чувства като женен мъж в командировка в чужбина — навсякъде съблазнителни млади красавци, които я отклоняваха от пътя на… добре де, от кой път? Статията за актрисите? Не. Не беше това. Беше тук на мисия. Може би мисия на разследваща журналистка, но определено мисия.

Разопакова си нещата, за да завладее стаята. Натъпка ценностите си в сейфа, помисли малко и извади бурканчето със светеща пудра за лице „Ангелски прах“. Беше превъзходна и придаваше копринен, отразяващ светлината тен на лицето. Напудри внимателно всеки от клавишите на сейфа, също като Джеймс Бонд. Е, Джеймс Бонд вероятно нямаше да хаби за клавишите копринена, отразяваща светлината пудра. Но все пак.

После включи CNN.

„И отново основните новини накратко. С нарастване броя на жертвите все повече се смята, че вчерашната експлозия в Маями, взривила «През океани», която отне живота на повече от двеста души, е дело на терористи от Ал Кайда. Броят на загиналите до този момент е двеста и петнайсет, на ранените — четиристотин седемдесет и пет, а на изчезналите — над двеста и петдесет. Страдате ли от слаб контрол на пикочния мехур?“

Образът необяснимо се смени и показа побеляла жена, която правеше демонстрация на бални танци в зала, пълна с хора. Оливия нервно занатиска бутоните на дистанционното. Защо не даваха дори намек кога свършват новините и започват рекламите за церове срещу изпускане?

Обади се на рецепцията и попита дали са получили лондонския „Сънди Таймс“. Не бяха, щял да пристигне утре следобед. Отвори лаптопа да го прочете в Интернет.

Имаше огромно заглавие: „ПРЕЗ ОКЕАНИ“ РАЗЦЕПЕН НА ДВЕ. Бяха използвали нейното заглавие! Прегледа развълнувано страницата за името си. Имената под заглавието бяха Дейв Ръфорд и Кейт О’Нийл. Кейт! А нейното име? Материалът бе пълен с нейни цитати и дори цели параграфи от описанията й. Може би името й щеше да е най-отдолу. Там пишеше: „Допълнителни репортажи от екипа на «Сънди Таймс».“ Не бяха я споменали никъде.

— Е, майната им — решително отсече тя. — Поне съм жива. Също и Елси и Едуард.

Отвори френските врати, така че звукът на купона от басейна да влезе в стаята, и седна на писалището. Нейната протестантска работна етика й бе помогнала да избяга от земята на протестантската работна етика. Оливия се вкопчваше в работата да дири избавление, също като в несесера си за оцеляване.

В полунощ се облегна, протегна се и реши да отдъхне. Писалището беше отрупано с плячка от Маями — списъкът с гостите на купона, визитни картички, телефонни номера, надраскани на гърба на касови бележки, диаграма, която се опитваше да извлече някакъв смисъл от връзки, които нямаха смисъл.

Влезе в сайта Avizon.com, за да провери списъка на фаворитките си. Това беше евтина агенция за актриси-тире-манекенки, която бе изнамерила сред ужасяващите седемстотин шейсет и четири хиляди имена на „Актриси в Лос Анджелис“. Там откри Кимбърли Алфорд на страница със смайващо приличащи си Кирстени, Келита и Кимита, предизвикателно надули устнички срещу камерата, за да накарат продуцентите и останалия свят да паднат по гръб. Кликна върху носа на Кимбърли и нейната провокираща снимка изпълни целия екран заедно с данните й:

Опит като манекенка:професионален.

Опит като актриса:професионален.

Етнически произход:чероки/румънски.

Следваха гръдна обиколка, обиколка на талията, номер на обувките, качество на зъбите („отлично“).

Професионални умения:кара ролери, танцува степ, говори пет езика. Има собствена униформа на водачка на мажоретки.

Под това се намираше личното послание на Кимбърли в четири реда:

Аз съм истински завършена личност. Мога да пея, да танцувам, да играя, да представям модели и да свиря на китара! Стъпила съм на верния път и чакам вратата да се отвори и той да ме отведе до звездни върхове. Актьорската игра е в кръвта ми. Баща ми в продължение на двайсет и пет години неизменно е бил осветител и е следил с прожектора звездите на Академичните награди. Ако обърнете прожекторите си към мен, ще ви издухам!