Пол Февал - Гърбавия

— Поклони се, любезни ми! — рече гасконецът, каращисан с провансалец. — Благодари на негово височество.

— Стига! — сопна се принцът и неприязнено ги изгледа.

Двамата тутакси застинаха неподвижно. Щом им плаща, човек може всичко да си позволи с такива храбреци.

— Можете ли да се държите на краката си? — попита Гонзаг.

— Пийнах само чашка за здравето на ваше височество — дръзко отвърна Кокардас. — Гръм да ме порази, ако на света има по-трезвен човек от мен…

— И това е самата истина, ваше височество — срамежливо се намеси Паспоал, — Превъзхождам го единствено аз, тъй като пих само червена вода.

— Любезни ми — прекъсна го Кокардас и строго го стрелна с очи, — ти пи точно колкото мен, нито повече, нито по-малко. По дяволите, постарай се никога повече да не изопачаваш истината в мое присъствие, защото от лъжите ми призлява!

— Все така ли са добри рапирите ви? — попита пак Гонзаг.

— Дори още по-добри — отзова се гасконецът.

— И изцяло в услуга на ваше височество — добави нормандецът с поклон.

— Много добре — отсече Гонзаг и обърна гръб на нашите двама приятели, които тутакси се превиха в почтителен поклон.

— Бога ми — прошепна Кокардас, — този нехранимайко знае как се говори с люде на шпагата!

Принцът направи знак на Пейрол да се приближи, после двамата се оттеглиха в дъното на залата, до самата врата. Гонзаг откъсна от бележника си страниците, върху които беше записал сведенията, получени от доня Крус. В момента, когато ги предаваше на довереника си, в пролука на полуоткрехнатата врата надникна чудатото лице на Гърбавия. Никой не го виждаше и той отлично знаеше това, тъй като сега в погледа му се четеше изключителна интелигентност и цялото му лице се бе променило до неузнаваемост. При вида на Гонзаг и неговата прокълната душа, разговарящи на две крачки от него, Гърбавия светкавично отскочи назад, после предпазливо долепи ухо до вратата.

И той съвсем ясно чу Пейрол, който мъчително сричаше думите, нахвърляни с молив от ръката на господаря му:

— Улица „Шантр“, млада девойка на име Орор…

Навярно бихте се уплашили от израза, който се появи на лицето на Гърбавия. В очите му лумна зловещ пламък.

— Значи е узнал! — помисли си той. — Но как, откъде?

— Разбрахте ли? — попита Гонзаг.

— Разбрах — отвърна Пейрол. — Дяволски късмет, наистина.

— Хората като мен си имат своя звезда — усмихна се Гонзаг.

— Къде ще настаним момичето?

— В павилиона на доня Крус.

Гърбавия се плесна по челото.

— Циганката! — прошепна той. — Но откъде ли е могла да научи?

— Тъй че просто трябва да я отвлечем? — доуточняваше в същия миг Пейрол.

— И без много шум — предупреди Гонзаг. — В момента не можем да си позволим да си създаваме излишни неприятности. Хитрост и ловкост! Това е точно по твоята част, друже Пейрол. Не бих се обърнал към теб, ако трябваше да се нанасят или получават удари, тъй като се обзалагам, че нашият човек също живее там.

— Лагардер! — прошепна довереникът с явен страх.

— Изобщо няма да си имаш работа с този самохвалко. Преди всичко обаче трябва да разбереш дали е там, макар че съм абсолютно убеден, че по това време отсъствува.

— По-рано обичаше да си пийва.

— Ако го няма, планът е съвсем прост. Ето, вземи тази покана… — Гонзаг подаде на довереника си една от двете покани, запазени за Салдан и Фаенца, после продължи: — Намери модна и елегантна бална рокля и се представи на младата девойка от името на самия Лагардер. На улица „Шантр“ ще те чака готова за тръгване карета.

— Все едно да заложа живота си на комар — промърмори Пейрол.

— Хайде де! Само видът на роклята и бижутата ще я накарат да полудее от радост. Ще й кажеш следното: „Лагардер ви изпраща това и ви очаква.“

— Много неподходящ начин! — обади се внезапно нечие треперливо гласче. — Девойката няма и да помръдне от дома си.

Пейрол отскочи встрани. Гонзаг се хвана за шпагата.

— Гръм да ме порази дано! — възкликна Кокардас в другия край на залата. — Ето ти го и нашето човече, братко Паспоал!

— Ах — поклати глава Паспоал, — ако природата ме беше обезобразила до такава степен, че да трябваше да се откажа от надеждата да се понравя на някоя хубавица, бога ми, бих посегнал на живота си!

Пейрол гръмко се разсмя, подобно на всички страхливци, които едва не са умрели от уплаха.

— Езоп II, наречен Йон! — извика той.

— Пак ли тази твар! — намръщи се Гонзаг. — Нима смяташ, че щом си наел колибата на кучето ми, си закупил и правото да се мотаеш из двореца ми? Какво търсиш тук?