Пол Февал - Гърбавия

— Виж ти, двама наведнъж! — промълви той. — Този човек е самият дявол!

Пейрол целият се тресеше.

— Къде са открили труповете им? — попита Гонзаг.

— В уличката, която минава покрай градината на вашия павилион.

— Заедно ли?

— Салдан до вратата, а Фаенца на петнайсетина крачки оттам. Салдан е убит с шпага…

— Тук, нали? — прекъсна го Гонзаг и постави пръст между веждите си.

Пейрол повтори жеста му и потвърди:

— Точно там! Фаенца е убит със съшия удар и на същото място.

— Имат ли други рани?

— Не. Ударът на Ньовер е все така смъртоносен.

Гонзаг оправи дантелите на жабото си пред едно огледало.

— Много добре — рече топ. — Значи кавалерът дьо Лагардер се е разписал на два пъти пред портата ми. Радвам се, че е в Париж. Така най-сетне ще го пипнем.

— Въжето, на което ще увисне този… — подхвана Пейрол.

— Все още не е изплетено, така ли? Не съм на същото мнение. По дяволите, друже Пейрол, не ти ли се струва, че вече е крайно време да се отървем от него! От всички, които се разхождаха на лунна светлина в крепостния ров на Кайлюс, останахме само четирима.

— Така е — потръпвайки, отвърна довереникът. — Наистина е крайно време.

— В противен случай ще ни схруска на две нищо и никакви хапчици — продължи Гонзаг, препасвайки портупея си. — С един удар нас двамата, с втори — онези окаяници…

— Кокардас и Паспоал! — прекъсна го Пейрол. — И те се страхуват от Лагардер.

— Значи сте си лика-прилика. Все едно, нямаме друг избор. А сега ми ги доведи! Бързо!

Пейрол тутакси се запъти към кухнята.

— И така, вече казахме, че трябва да се действува незабавно — мислеше си Гонзаг. — По всичко личи, че тази нощ ще стана свидетел на странни събития.

— Я по-бързо! — подвикна Пейрол, влизайки в кухнята. — Негово височество има нужда от вас.

Кокардас и Паспоал бяха обядвали от пладне до здрач. Това бяха наистина юначни търбуси. Кокардас бе червен като виното, останало на дъното на чашата му, а Паспоал — бледен като платно. Подобни коренно противоположни последствия от алкохола се дължат преди всичко на темперамента на неговия консуматор, Що се отнася обаче до слуховите възприятия, то виното винаги е действувало по един и същи начин: след порядъчно пийване нито Кокардас, нито Паспоал се намираха в миролюбиво разположение на духа. Пък и от смиреността им отдавна вече не бе останал и помен. И двамата се бяха пременили от глава до пети в нови дрехи; на краката си имаха великолепни парадни ботуши; шапките им бяха преправяни не повече от три пъти, а панталоните м жакетите напълно съответствуваха на тази разкошна премяна.

— Ха, любезни ми! — удиви се Кокардас. — Стори ми се, че този обесник се обръща към нас.

— Ако можех да предположа, че този негодник… — възмути се чувствителният Паспоал и грабна една кана.

— Спокойствие, гълъбче — възпря го гасконецът. — Отстъпвам ти го, но пощади порцелана, пуст да опустее дано!

Междувременно той беше пипнал господин Пейрол за ухото и като го завъртя, го тласна към Паспоал. Паспоал на свой ред го пипна за другото ухо и го препрати обратно на бившия си работодател. По този начин господин Пейрол пропътува два-три пъти разстоянието между двамата приятели, след което Кокардас-младши му рече със сериозността на кръчмарски побойник:

— Сладък мой, на вас май ви изхвръкна от ума, че си имате работа с благородници. Постарайте се за в бъдеще да не забравяте това!

— Точно така! — подкрепи го по стар навик нормандецът.

Сетне и двамата се надигнаха от местата си, докато Пейрол оправяше — доколкото това беше възможно — безпорядъка в тоалета си.

— Тези разбойници са пияни — промърмори той.

— Ха! — възкликна Кокардас. — Негова милост като че ли проговори?

— Май и на мен ми се счу нещо — додаде Паспоал.

Те застанаха от двете му страни с намерението отново да го пипнат за ушите, но довереникът намери за по-благоразумно да си плюе на петите и се върна при Гонзаг, премълчавайки злополуките си. Принцът му заповяда в никакъв случай да не се изпуска пред двамата юначни приятели за злочестия край на Салдан и Фаенца. Предупреждението му беше напълно излишно: Пейрол не изпитваше никакво желание да подхваща нов разговор с Кокардас и Паспоал.

Миг след това, предшествувани от ужасяващ звън на желязо, те влязоха в залата, накривили дръзко шапки, с петна от вино по дрехите, разпасани, с една дума — същински пладнешки разбойници. Изпъчили гърди, те пристъпиха напред, придържайки стърчащите изпод наметалата си шпаги: Кокардас — както винаги величествен; Паспоал — все тъй свенлив и непостижимо грозен.