Пол Февал - Гърбавия

— За колибата ли говорите? — прекъсна го Гърбавия. — Но моля ви, изобщо не става дума за нея, а за самата спекулация, за една истинска златна мина!… — И разсмивайки се, добави: — Гърбушкото е мъртъв, да живее Гърбушкото! Езоп I спечели милион и половина под един стар чадър, докато аз си имам дори кантора.

Гонзаг направи знак на Кокардас и Паспоал, които веднага се приближиха със звън на старо желязо.

— Тези пък кои са? — попита Йон.

— Хора, които ще те придружат, ако приема услугите ти. Гърбавия се склони в церемониален поклон.

— Услуга за услуга — рече той, — но в такъв случай по-добре се откажете от услугите ми. Любезни господа — продължи Езоп II, обръщайки се към двамата юначаги, — не си правете повече труда да местите вашата железария, ние никак не си подхождаме.

— Все пек… — започна Гонзаг със заплашителен вид.

— Никакво „все пак“! Дявол го взел! Та вие познавате онзи човек също толкова добре, колкото и самият аз. Той е избухлив, изключително избухлив, бих казал дори брутален. Достатъчно е само да зърне зад гърба ми тези разбойнически мутри…

— По дяволите! — избоботи възмутено Кокардас.

— Възможно ли е такова безочие?! — добави брат Паспоал с негодувание.

— Така че настоявам да действувам сам, или и пръста си няма да помръдна — заключи Езоп II с категоричен тон.

Гонзаг и Пейрол отново се спогледаха.

— Толкова много ли държиш на гърба си? — попита принцът подигравателно.

— Колкото и тези храбреци на ръждивите си железа — отвърна Гърбавия с поклон. — С него си изкарвам хляба.

— Тогава него ще държа отговорен за всичко — рече Гонзаг, гледайки го втренчено. — И добре запомни: служиш ли ми вярно, ще бъдеш възнаграден! В противен случай…

И без да довърши изречението си, той му подаде поканата. Гърбавия я взе и заднишком започна да отстъпва към вратата, отмервайки трикратни поклони на всеки три крачки.

— Поласкан съм от доверието на ваше височество. Тази нощ ваше височество ще чуе да се говори за мен — промълви той, но когато забеляза, че по таен знак на принца Кокардас и Паспоал се готвят да го последват, веднага повиши глас: — Я по-полека! По-полека! Къде останаха нашите уговорки?

И като отблъсна Кокардас и Паспоал с ръка, за която и на ум не би им дошло, че е надарена с такава сила, Гърбавия се поклони дълбоко за последен път и прекрачи прага на залата. Двамината храбреци понечиха да го последват, но той затръшна вратата под носа им, а когато най-сетне хукнаха подире му, коридорът беше вече пуст.

— Бързо! — обърна се принцът към Пейрол. — До половин час домът на улица „Шантр“ трябва да бъде заварден! За останалото — както се разбрахме!

В същото време Гърбавия спокойно ситнеше по безлюдната в този час на деня улица „Кенкампоа“.

— Спестяванията ми тъкмо бяха на привършване — промърмори той. — По дяволите, ако знаех как да се сдобия с бален тоалет и с покани!

Той се намираше на същата онази стара и тясна уличка „Шантр“, която доскоро оскверняваше околностите на Пале Роаял. От улица „Сент Оноре“ към Лувър водеха три улички: „Пиер Леско“, улица „Библиотечна“ и улица „Шантр“, и трите мрачни, кални, с лоша слава, мърсящи прелестите на Париж, удивен донемайкъде от факта, че не може да се отърве от тази кощунствена проказа, разяждаща самия му център. От време на време, особено в наши дни, човек може да чуе следното: „Там, в онзи непрогледен мрак, който и слънцето едва-едва разсейва и то само в хубавите летни дни, е извършено престъпление.“ Понякога жертвата беше някоя мърлява жрица на Венера, пребита от пияни джебчии; друг път — беден провинциален буржоа, чийто труп откриваха зазидан в някоя стара стена. Тази престъпления предизвикваха всеобщ ужас и отвращение. Скверната воня на вертепите долиташе до самите прозорци на разкошния дворец, жилище на кардинали, принцове и крале. Но нима и целомъдрието на самия Пале Роаял е тъй отдавнашно? Та не са ли ни разказвали нашите бащи за онова, което се е вършело в неговите дървени и каменни галерии? Днес Пале Роаял представлява една напълно благопристойна грамада от зидария. Дървените галерии отдавна вече не съществуват, а колкото до останалите, то те са предоставени на най-целомъдреното място за разходка в целия свят. Кракът на парижанина не стъпва тук. В същото време това е място за срещи на всички провинциални чадъри. Но при все прословутата им благопристойност, в ресторанчетата на твърди цени, от каквито горните етажи просто гъмжат, чичковците от Кемпер или Карпантрас все още обичат да си припомнят странните нрави на Пале Роаял от времето на Империята 61 61 Период от историята на Франция, датиращ, от 18. V. 1804 г. до 04. IV. 1814 г. и от 20. III. до 22. VI. 1815 г., т. нар. Първа империя — Б. пр. , а по-късно и на Реставрацията 62 62 Период от историята на Франция, когато след абдикирането на Наполеон I (април 1814 г.), монархията е възстановена и на власт идва династията на Бурбоните — Б. пр. . На чичковците просто лиги им потичат, докато в същото време свенливите им племеннички се наслаждават на разкошния двуфранков пир, преструвайки се, че изобщо не ги слушат.