Пол Февал - Гърбавия

— А вие? — нахално полюбопитствува Гърбавия. — Какво ще търсите там?

Този път противникът беше по силите на Пейрол.

— Драги ми Езоп — надуто заяви той, — тутакси ще ви дам да разберете на какви опасности се излагат онези, които си пъхат носа в чужди работи!

Гонзаг вече се канеше да повика нашите двамина храбреци. Толкоз по-зле за Езоп II, наречен Йон, щом е намислил да подслушва на вратите! В същия миг обаче вниманието му беше привлечено от необичайното и наистина дръзко поведение на дребното човече, което най-безцеремонно грабна от ръката на Пейрол поканата, която принцът току-що му беше дал.

— Какво правиш, проклетнико? — слиса се Гонзаг.

Гърбавия спокойно измъкна от джоба си своето перо и мастилницата.

— Но той е луд! — извика Пейрол.

— Не чак дотам! Не чак дотам! — отвърна Езоп II и като опря едно коляно на пода, за да пише колкото се може по-удобно, надраска върху поканата няколко реда. — Четете! — изправяйки се, тържествуващо рече той и подаде поканата на Гонзаг, който прочете следното:

„Мило дете, тези накити ви изпращам аз. Исках да ви направя изненада. Применете се. От мое име при вас ще дойдат двама лакеи с носилка, за да ви отведат на бала на регента. Аз ще ви чакам там.

Кокардас-младши и брат Паспоал, намиращи се твърде далеч, за да чуят каквото и да било, следяха с любопитство тази сцена, но така и нищичко не разбраха.

— Бога ми! — отбеляза гасконецът. — Негово височество има вид на човек крайно зашеметен!

— Но я се вгледай по-внимателно в лицето на Гърбавия — настоя нормандецът. — Отново твърдя, че някъде вече съм виждал тези очи.

Кокардас повдигна рамене и рече:

— Не се занимавам с хора по-ниски от пет стъпки и четири пръста.

— Аз съм висок само пет стъпки — отбеляза Паспоал обиден. Кокардас-младши му подаде ръка и благодушно заяви:

— Разбери веднъж завинаги, гълъбчето ми, че ти не влизаш в сметката. Приятелството, дявол го взел, е като кристална призма, през която те виждам розово-беличък и по-закръглен дори от Купидон, едничък син на Венера, родена от вълните.

Паспоал с признателност стисна подадената му ръка. Гонзаг наистина имаше вид на човек безкрайно изумен и гледаше Езоп II, наречен още Йон, едва ли не със страх.

— Какво означава това? — прошепна той.

— Това означава, че когато прочете тази записка, момичето ще бъде по-доверчиво — чисто и просто отвърна Гърбавия.

— Искаш да кажеш, че си отгатнал нашите намерения?

— Разбрах само, че желаете да имате девойката.

— А знаеш ли какво рискува човек, когато узнае някои тайни?

— Рискува да спечели много — отвърна Гърбавия и потри ръце.

Гонзаг и Пейрол се спогледаха.

— Но този почерк?… — промълви принцът.

— Е, и аз имам някои малки таланти — прекъсна го Езоп II. — Гарантирам безупречна имитация. Щом веднъж съм видял почерка на един човек…

— Разбирам! Това наистина може да те отведе далеч? А човекът?

— О, човекът! — разсмя се Гърбавия. — Той е твърде висок, аз пък съм прекалено нисък, така че не бих могъл да му подражавам.

— Познаваш ли го?

— Доста добре.

— Откъде?

— Делови отношения.

— Би ли могъл да ни дадеш някои сведения за него?

— Едно-единствено: снощи той нанесе два удара; утре ще нанесе още два.

Пейрол потрепера от глава до пети.

— В мазето на двореца има чудесни килии! — намръщи се Гонзаг.

Гърбавия не обърна никакво внимание на заплахата и поклати глава:

— Излишен разкош. Преустройте ги в изби и ги дайте под наем на винотърговците.

— Струва ми се, че ни шпионираш.

— Нелепа мисъл. Човекът, за когото става дума, няма пукната пара, докато вие притежавате милиони. Искате ли да ви го предам?

Изумлението на Гонзаг беше безгранично.

— Тогава дайте ми и тази покана — продължи Езоп II и посочи последната покана, която принцът продължаваше да държи в ръка.

— За какво ти е?

— Ще я използувам по предназначение. Ще я дам на нашия човек и той ще сдържи обещанието, което правя от негово име: ще отиде на бала на регента.

— Дявол го взел, друже? — възкликна Гонзаг. — Та ти си бил изключителен негодник!

— Е, чак пък толкоз! — скромно отвърна Гърбавия. — Има по-големи негодници и от мен.

— Но откъде такова горещо желание да ми служиш?

— Такъв съм по природа: винаги предан на онези, които ми се нравят.

— Означава ли това, че сме имали щастието да ти допаднем?

— Много.

— И ти заплати десет хиляди екю, само за да ни засвидетелствуваш по-отблизо твоята преданост, така ли?