Пол Февал - Гърбавия

Доня Крус спусна воала си и се отдалечи. Но пред самия праг на залата тя внезапно се обърна и се спусна към принцесата.

— Госпожо! — извика девойката и притисна ръката на Орор към устните си. — Независимо от това дали сте моя майка, или не, знайте, че ви уважавам и обичам!

Принцесата се усмихна и на свой ред докосна челото и с устни.

— Ти не си съучастница, детето ми, разбрах това — промълви тя. — Не ти се сърдя. Аз също те обикнах.

Пейрол побърза да отведе доня Крус. Благородната тълпа, която само допреди миг изпълваше залата, се беше разпръснала. Навън бързо се смрачаваше. След като изпрати кралските съдии, Гонзаг се върна в залата в мига, когато принцесата, заобиколена от своите придворни дами, се канеше да се оттегли. Властният му жест ги накара веднага да се отдръпнат. Принцът се приближи до жена си и с онази импозантна изящност, която никога не го напускаше, се наведе за да й целуне ръка.

— Госпожо — полюбопитствува той с безгрижен тон, — означава ли това, че между нас е обявена война?

— Нямам основания да нападам, господине — отвърна Орор дьо Кайлюс, — аз само се защитавам.

— Бих ви помолил да не засягаме въпроси от подобно естество, когато сме насаме — подхвана Гонзаг, който едва успяваше да прикрие под ледената си учтивост яростта, изпълваща сърцето му. — Държа да ви спестя излишни главоболия. По всичко личи, госпожо, че вие май наистина имате някакви тайнствени покровители?

— Господине, аз се уповавам само на божието милосърдие, единствената опора на майките.

Гонзаг се подсмихна.

— Жиро — обърна се принцесата към камериерката си, — разпоредете се да приготвят каретата ми.

— Как? — удиви се Гонзаг. — Нима тази вечер в „Сен Маглоар“ има литургия?

— Не знам, господине — спокойно отвърна тя, — но аз не отивам в църквата „Сен Маглоар“. Фелисите, извадете бижутата ми!

— О, госпожо, вашите брилянти! — подигравателно възкликна принцът. — Нима кралският двор, който толкова отдавна съжалява за вас, ще има щастието най-сетне да ви види отново?

— Да — потвърди принцесата, — тази вечер отивам на бала на регента.

— Вие?! — смая се Гонзаг.

Орор дьо Кайлюс вдигна чело, тъй величествена и красива, че принцът неволно сведе очи.

— Да, аз! — отвърна тя и преди да последва придворните си дами към изхода, добави: — Днес дойде краят на моя траур, господин принце. Правете срещу мен каквото искате, но знайте, че аз вече не се страхувам от вас!

За миг Гонзаг остана неподвижен и сподири с поглед жена си, която се отдалечаваше по коридора към покоите си.

— Бога ми, същинско възкресение! — помисли си принцът. — При все това мога да твърдя, че изиграх тази партия много умело. Но защо тогава я изгубих? Очевидно тя разполага с някакви скрити козове. Гонзаг, Гонзаг, не сте предвидил всичко, има нещо, което ви се изплъзва…

Той с широки крачки започна да кръстосва из стаята, продължавайки да размишлява:

— Нямаме нито минута за губене! Какво ли ще прави на бала в Пале Роаял? Дали пък няма да иска разговор с господин регента? Очевидно знае къде се намира дъщеря й. Да, но и аз знам това — сепна се Гонзаг и отвори бележника си. — Поне в това отношение случайността ми беше от полза. — Той натисна един звънец и заповяда па появилия се прислужник: — Господин Пейрол! Веднага ми изпратете господин Пейрол!

Прислужникът излезе, а Гонзаг поднови самотната си разходка и връщайки се към първоначалната си мисъл, промърмори:

— Тя има нов съюзник. Някой ми мъти водата.

— Принце — провикна се Пейрол още с влизането си, — най-сетне мога да ви говоря на четири очи! Лоши новини! На тръгване чух кардиналът да казва на кралските пълномощници: „Тук се крие някаква чудовищна тайна…“

— Остави го да си приказва — отсече Гонзаг.

— Доня Крус се бунтува. Твърди, че са я принудили да играе недостойна роля и иска да напусне Париж.

— Остави доня Крус на мира и ме чуй внимателно!

— Добре, но не и преди да съм ви съобщил последните новости. Лагардер е в Париж.

— Ба, така и предполагах! И откога?

— Поне от снощи.

— Принцесата трябва да се е виждала с него — помисли Гонзаг и попита: — Откъде знаеш?

— Салдан и Фаенца са мъртви — почти шепнешком отвърна Пейрол.

Очевидно Гонзаг не очакваше подобна вест. Мускулите на лицето му трепнаха и той остана като зашеметен. Но това продължи само миг. Когато Пейрол отново вдигна очи към него, принцът вече се беше съвзел.