Пол Февал - Гърбавия

Понякога и най-умелите дипломати губят самообладание. Председателят дьо Ламоаньон и неговите високопоставени заместници с удивление наблюдаваха принца.

— Прибери си ноктите, пантеро! — промърмори Шаверни.

С мълчанието си тайнственият глас умело се беше превърнал в пълновластен господар на положението. Докато гласът мълчеше, принцесата не можеше да отговори, а разгневеният Гонзаг ставаше все по-непредпазлив. Налетите му с кръв очи пламтяха като въглени на мъртвешки бледото му лице.

— Убедили са ви, че тя е някъде съвсем наблизо — процеди през зъби той, — и че всеки миг е готова да се появи, убедили са ви, нали, госпожо? Жива! Отговорете! Жива, нали?

Принцесата се подпря с ръка върху лакътника на креслото си. Тя едва се държеше на краката си. Би дала две години от живота си, само за да повдигне завесата, зад която се спотайваше онемелият сега оракул.

— Отговорете! — настояваше Гонзаг. — Отговорете!

— Отговорете, госпожо! — пригласяха му и самите съдии. Останала без дъх, Орор дьо Кайлюс напрегнато се вслушваше, О, защо се бавеше оракулът!

— Милост! — промълви най-сетне тя, извръщайки се леко надясно.

Завесата едва забележимо помръдна.

— Какво ли всъщност би могла да отговори! — подсмиваха се хранениците на Гонзаг.

— Жива? — със сломен глас прошепна Орор дьо Кайлюс.

— Жива — беше отговорът.

Сияеща, опиянена от щастие, принцесата вдигна глава.

— Да, жива! Жива! — извика тя. — Жива с божията помощ и напук на вас!

Всички наскачаха, настъпи суматоха. За миг вълнението прие едва ли не стихийни размери. Продажниците говореха един през друг и настояваха за справедливост. Кралските помощници се съветваха помежду си.

— Нали ви казах, нали ви казах, господин херцог! — повтаряше кардиналът. — Но това все още не е всичко и аз започвам да вярвам, че госпожа принцесата изобщо не е луда!

Сред всеобщия смут, гласът зад завесата произнесе:

— Тази вечер, на бала на регента, ще ви кажат девиза на Ньовер.

— Ще видя ли дъщеря си? — едва чуто попита принцесата, готова всеки миг да рухне в несвяст.

Зад завесата се разнесе слабият шум на затваряща се врата и нищо повече. Но тъкмо навреме! Любопитен като жена и обзет от смътни подозрения, Шаверни, който незабелязано се беше промъкнал зад гърба на кардинал дьо Биси, рязко дръпна завесата. Зад нея нямаше нищо, но принцесата нададе сподавен вик. Това беше повече от достатъчно. Шаверни отвори вратата и се втурна в коридора. Там беше тъмно, тъй като навън вече падаше нощ и той не видя нищо, освен кретащата в самия край на галерията фигура на гърбаво кривокрако човече, което спокойно се спусна по стълбището и изчезна от погледа му.

Маркизът се замисли.

— Изглежда, че братовчед ми се е опитал да изиграе някоя лоша шега на дявола — рече си той, — и сега дяволът си отмъщава.

В същото време в залата, по знак на дьо Ламоаньон, магистратите отново бяха заели местата си. С цената на огромно усилие на волята Гонзаг беше успял да се овладее и на пръв поглед изглеждаше спокоен. Той се поклони пред магистратите и рече:

— Господа, бих се срамувал, ако добавя дори думица към вече казаното. Моля ви да решите спора между принцесата н мен.

— Да, нека го обсъдим — разнесоха се възгласи.

Господин дьо Ламоаньон стана и сложи шапката си.

— Принце — каза той, — след като изслушаха негово високопреосвещенство от името на госпожа принцесата, кралските пълномощници стигнаха до единодушното мнение, че в момента и дума не може да става за издаването на каквото и да е окончателно съдебно решение. Щом госпожа дьо Гонзаг знае къде е дъщеря й, нека я представи. В същото време господин дьо Гонзаг се задължава да ни представи онази, за която твърди, че е наследницата на Ньовер. Пред съда трябва да бъде представено и писменото доказателство, посочено от господин принца и упоменато от госпожа принцесата, тоест, откъснатата страница от регистъра на параклиса на Кайлюс, което несъмнено ще улесни окончателното решение. В името на краля, отлагам заседанието на съвета с три дни.

— Приемам — побърза да се съгласи Гонзаг. — Ще имам исканото доказателство.

— Ще имам както дъщеря си, така и доказателството — заяви принцесата. — И аз съм съгласна.

Кралските пълномощници веднага закриха заседанието.

— Колкото до вас, клето дете — обърна се Гонзаг към допя Крус, предавайки я в ръцете на Пейрол, — направих всичко, което беше по силите ми. Вече само бог може да ви върне сърцето на вашата майка!