Пол Февал - Гърбавия

— Това е вече прекалено — сериозно отсече Кокардас.

Паспоал тъй съпричастно изживяваше неприятностите на своя скъп Парижанин, че целият беше плувнал в пот.

— Разбирате ли — продължи Лагардер, — имах чувството, че полудявам. Трябваше да сложа край на това. Тогава скочих на коня и причаках господин дьо Ньовер на изхода на Лувър. Когато мина покрай мен, извиках го по име.

— Какво има? — попита ме той.

— Господин херцог — отвърнах му, — изцяло се доверявам на вашата отзивчивост. Моля ви да ми покажете вашия секретен удар на лунна светлина.

Той ме изгледа. Мисля, че ме взе да беглец от лудницата.

— Кой сте вие? — попита ме все пак.

— Кавалер Анри дьо Лагардер — отговорих аз. — По кралска милост гвардейски улан, бивш корнет на Ферте, бивш знаменосец на Конти, бивш капитан от Наварския полк и всеки път разжалван за безразсъдство…

— Ах! — прекъсна ме той, скачайки от коня си. — Значи вие сте Хубавия Лагардер? Доста често ми говорят за вас и това ме дразни.

Тръгнахме заедно към църквата „Сен Жермен л’Оксероа“.

— Ако смятате, че не съм от достатъчно благородно потекло, за да се мерите с мен… — започнах аз.

Той беше просто очарователен. Ах, наистина очарователен! Вместо отговор, той забучи рапирата си между веждите ми и при това така внезапно и недвусмислено, че навярно още щях да съм там, ако навреме не бях отскочил почти три тоаза 27 27 Стара френска мярка за дължина, около 2 метра. — Б. пр. назад.

— Ето моя удар — каза ми той.

Бога ми, благодарих му от все сърце. Това наистина беше най-малкото, което можех да сторя.

— Още един малък урок — помолих го аз, — ако това, разбира се, не ви затруднява.

— На вашите услуги.

По дяволите! Този път ме засегна в челото. Аз, Лагардер, бях засегнат от шпага!

Учителите по фехтовка тревожно се спогледаха. Славата на удара на Ньовер приемаше наистина застрашителни размери.

— Нищичко ли не успяхте да разберете? — срамежливо подпита Кокардас.

— Видях навреме лъжливия удар, мътните го взели — извика Лагардер, — но не успях да парирам! Този човек е бърз като светкавица!

— И как завърши всичко?

— Та имало ли е случай патрулите да оставят хората на мира? Нощният патрул и този път довтаса. Господин херцогът и аз се разделихме като добри приятели с обещание за реванш.

— Гръм да ме убие дано! — извика Кокардас. — Но с този удар той винаги ще ви държи в ръцете си.

— Хайде де! — изсмя се Лагардер.

— Нима разкрихте тайната му?

— Има си хас! Най-подробно изучих удара на спокойствие в кабинета си.

— Е, и?

— Същинска залъгалка.

Дуелистите си отдъхнаха. Кокардас се изправи.

— Господин кавалер — рече той, — ако все още пазите някакъв спомен от недостойните уроци, които с такова удоволствие ви давах, сега няма да отхвърлите молбата ми. Така де.

Лагардер инстинктивно бръкна в джоба си, но Паспоал го възпря и с достойнство възрази:

— Метр Кокардас не ви моли за това.

— Кажи тогава — каза Лагардер. — Разбира се, че помня уроците ти. Какво искаш?

— Искам да ми покажете удара на Ньовер — отвърна Кокардас. Лагардер веднага стана.

— И имаш пълно право, мой стари Кокардас — рече той. — Все пак с това си вадиш хляба.

Двамата застанаха „ан гард“ 28 28 Термин във фехтовката, заемане на позиция „за бой“. — Б. пр. . Дуелистите веднага образуваха кръг около тях и целите се превърнаха в зрение.

— Дявол да те вземе, колко си се отпуснал! — възкликна Лагардер, кръстосвайки шпага с учителя по фехтовка. — Хайде, съедини в трета, сега прав удар със задържане! Парирай! Прав удар, възстанови докрай… сега първа защита и ответ! Сега мини върху шпагата и — право в очите! — И той потвърди думите си на дело.

— Небеса! — изрева Кокардас, отскачайки встрани. — Това е то да видиш звезди по пладне! А защитата? — попита той и отново зае гард. — А защитата?

— Просто като две и две — четири! — отвърна Лагардер. — Готов ли си? Съедини в трета! Възстанови в полустъпка… сега два пъти първа! Парирай! Задръж с ръба на клинока, това е всичко! — И той пъхна шпагата си в ножницата.

Брат Паспоал се разсипа в горещи благодарности.

— Вие там, разбрахте ли? — обърна се Кокардас към другите и избърса потта от челото си. — Пустото му Парижанче! Ама че дете!

Учителите по фехтовка закимаха с глава в знак на съгласие. Кокардас седна на мястото си и каза:

— Това може да ни послужи.

— И то много скоро — отвърна Лагардер и си наля вино. Всички погледи се обърнаха към него. Той пресуши чашата си на малки глътки, после бавно разгъна писмото, което пажът му беше връчил.