Пол Февал - Гърбавия

— Ваше височество — поклони се той на принца, за да му благодари, — ще направя всичко, което е по силите ми, за да се покажа достоен за това височайшо благоволение. Колкото до господата, вече се е случвало да си разменяме по някоя и друга думица. Остроумни са, но не колкото мен. Хе-хе! И без, разбира се, да искам да засегна ваше височество, обещавам ви, че добре ще се посмеем. Ще видите Гърбавия и на трапезата; той минава за веселяк. Ще видите! Ще видите!

По времето на Луи Филип, на улица „Фоли Мерикур“ в Париж все още можеше да се види един образец на филигрангата и натруфена архитектура от първите години на Регентството. Тя съчетаваше и малко фантазия, и малко нещо гръцко, та дори и китайско. Строителите полагаха всички усилия да се придържат към поне един от четирите елински стила, но творенията им, общо взето, приличаха на панаирджийски лавки, чиито очертания далеч не наподобяваха Партенона. Това бяха бонбониери в пълния смисъл на думата. Във „Фидел Берже“ все още се изработва известно количество от тези картонени кутии с труски или сиамски релефни орнаменти, осмоъгълни в повечето случаи, чиято находчива форма доставя истинско удоволствие на купувачите с добър вкус.

Малкият павилион на Гонзаг приличаше на панаирджийска лавка, маскирана като храм, където напудрената Венера на XVIII век па драго сърце би издигнала олтарите си. Той се кипреше с малък белоснежен портик, допълнен от две също толкова малки бели галерии, чиито коринтски колони поддържаха закътания, в дъното на една тераса първи етаж, докато вторият, изоставил внезапно пропорциите на сградата, се издигаше в шестостенно белведере, увенчано с покрив, наподобяващ китайска шапка. Според тогавашните познавачи това бе наистина дръзко.

Собствениците на някои прелестни вили в околностите на Париж си въобразяват, че този сладникав стил е тяхно изобретение. Те обаче се заблуждават: китайската шапка и белведерето датират от невръстните години на Луи XV. Единствено златото, пръскано с разточителна щедрост, придаваше на тогавашните чудати архитектурни творения вида, който нашите икономични, макар и прелестни вили, не могат да постигнат.

Нечий строг вкус навярно би порицал външния вид на тези клетки за красиви птички, но при все това трябва да кажем, че той бе приятен, кокетен и елегантен. Колкото до вътрешната наредба, не е тайна какви баснословни суми обичаха да заравят знатните велможи в потайните си лични павилиони.

Принц дьо Гонзаг, сам по-богат от половин дузина височайши велможи, също бе станал жертва на тази умопомрачаваща с разкоша си мода. Тази му лудория минаваше за истинско чудо. Тя се заключаваше в големия шестоъгълен салон, чийто стени служеха за основи на белведерето. Четири врати водеха към четири стаи или будоари, които биха имали трапецовидна форма без допълнителната зидария, привеждаща ги в изправност. Двете други врати, които бяха същевременно и прозорци, извеждаха към потънали в цветя открити тераси.

Опасяваме се, че може би обясненията ни са неясни. Шестоъгълната форма бе признак за изключително изискан вкус, за какъвто Париж от времето на Регентството свидетелствува с не повече от три-четири примера. И за да бъдем по-добре разбрани, ще помолим читателя да си представи един първи етаж, играещ същевременно и ролята на партер, и да изсече в него, без да го е грижа за треските, една централна шестоъгълна стая, заобиколена от четири квадратни будоара, разположени като криле на вятърна мелница, и чийто две основни срещуположни стени се отварят към открити тераси. Останалото само по себе си, или видоизменено чрез присъединяването на кабинета, образуваше вътрешния партерен етаж, който се свързваше с двете тераси и позволяваше, винаги когато някой пожелаеше това, достъпа на въздух и светлина. Този очарователен кръст на свети Андрей 135 135 Един от 12-те апостоли, разпънат според преданието на кръст с Х-овидна форма (библ.) — Б. пр. бе осъществен по хрумване на самия херцог д’Антен 136 136 Луи Антоан дьо Пардаян дьо Гондрен, херцог д’Антен (1665–1736) — узаконен син на госпожа дьо Монтеспан и главен кралски интендент по строителството — Б. пр. проектирал го за поредната си лудория в селцето Мироменил.

Таванът и фризовете в салона на Гонзаговата лудория бяха дело на Вало-старши и синът му Жан Батист 137 137 Жан Батист Вало (1684–1745) — известен френски художник-портретист — Б. пр. , който по онова време държеше скиптъра на френската живопис, а паната — на двама младежи: едва петнайсетгодишния Карл Вало 138 138 Шарл Андре Вало, наречен още Карл (1705–1765) — френски художник и декоратор, ученик на своя брат Жан Батист. През 1762 г. бива назначен за придворен художник на Луи XV — Б. пр. , най-малкия брат на Жан Батист, и Франсоа Буше 139 139 Франсоа Буше (1703–1770) — френски художник и декоратор, покровителствуван от мадам дьо Помпадур — Б. пр. . Последният, ученик на стария майстор Льомоан 140 140 Франсоа Льомоан (1688–1737) — френски художник — Б. пр. , се бе прочул изведнъж — такова очарование и сладострастна нега бе вложил в двете си композиции „Мрежите на Вулкан“ и „Раждането на Венера“. Украсата на будоарите включваше копия на Албани 141 141 Франческо Албани (1578–1660) — италиански живописец — Б. пр. и Приматис 142 142 Франческо Приматичио, наречен Приматис (1504–1570) — известен италиански живописец и декоратор — Б. пр. , поверени на четката на Луи Вало-баща.