Пол Февал - Гърбавия

— Искам тя да бъде весела! — добави той.

— И ще бъде, дявол го взел! Ще бъде!

— Поне аз вече съм доста веселичък — обади се Ориол, когото страхът сковаваше до мозъка на костите. — Здравата ще се посмеем!

— Ще се посмеем! Ще се посмеем от сърце! — повториха останалите, окуражавайки се взаимно.

В този момент Пейрол доведе Шаверни.

— Нито дума за случилото се, господа! — предупреди Гонзаг.

— Шаверни! Шаверни! — развикаха се всички, насилвайки се да изглеждат непринудено весели. — Хайде де, откога те чакаме!

При това име Гърбавия, който от дълго време седеше неподвижно свит в дъното на колибката си, сякаш се пробуди и главата му веднага се появи на малкото кръгло отверствие. Кокардас и Паспоал го зърнаха едновременно.

— Внимание! — рече гасконецът, — Ха сега де!

— Че нали си вършим работата — успокои го нормандецът.

— Ето ме! — приближавайки се, извика Шаверни.

— Откъде идваш? — полюбопитствува Навай.

— Съвсем наблизо бях, зад църквата. Ах, братовчеде, нима са ви нужни две одалиски едновременно?

Гонзаг пребледня. Лицето на Гърбавия в кръглото отверстие радостно грейна, после изчезна. Миг след това той вече стоеше зад вратичката, притиснал ръце към гърдите си, сякаш искаше да укроти лудо тупкащото си сърце. Тази една-единствена дума го бе поразила като ярък лъч.

— Лудетина! Непоправим немирник! — провикна се почти весело Гонзаг.

Бледността му бе отстъпила място на усмивката.

— Боже мой! — продължи Шаверни. — Не съм се провинил кой знае колко. Чисто и просто прескочих оградата, за да се поразходя из градината на Армид. Армидите обаче се оказаха две и нито една си нямаше Рьоно 134 134 Герои от „Армид“, лирическа трагедия от Люли (1686) — — Б. пр. .

Удивително бе, че принцът така спокойно приема една толкова дръзка шега.

— Е, и харесаха ли ти? — попита той през смях.

— Луд съм и по двете! Но какво има, братовчеде? — сепна се Шаверни. — Защо ме повикахте?

— Защото тази вечер си на венчавка — отвърна Гонзаг.

— И таз добра! Наистина ли? — възкликна Шаверни. — Нима хората все още се женят? Кого ще венчаваме?

— Една зестра от петдесет хиляди екю.

— В брой?

— Да, в брой.

— Прелестна годеница, не ще и дума! Но за кого? — попита отново Шаверни, докато оглеждаше заобикалящите го.

— Познай — отвърна Гонзаг, като продължаваше да се смее.

— Като гледам доста имат вид на младоженци — рече Шаверни. — Не, не мога да отгатна, прекалено много са. Ах, всъщност… да не би да съм аз?

— Позна! — извика Гонзаг. Всички избухнаха в смях.

Гърбавия тихичко отвори вратата на колибката си и застана на прага. Той се бе променил до неузнаваемост. Вече нямаше и помен от угриженото лице, от дълбокия трескав поглед; това бе Езоп II, наречен още Йон, ненадминатият присмехулник.

— А зестрата? — попита Шаверни.

— Ето я. Готова е — отвърна Гонзаг и измъкна от пазвата си внушителна пачка акции.

За миг Шаверни се поколеба. Другите със смях го поздравяваха. Гърбавия бавно се приближи и подложи гърбицата си на Гонзаг, след като предварително му подаде натопеното в мастило перо и писалищната дъсчица.

— Приемаш ли? — попита Гонзаг преди да подпише.

— Да си кажа правата, приемам! — отвърна малкият маркиз. — В крайна сметка, човек все някога трябва да се задоми.

Гонзаг подписа и се обърна към Гърбавия:

— Е, друже, държиш ли още на прищявката си?

— Повече откогато и да било, ваше височество.

Кокардас и Паспоал не можеха да дойдат на себе си от изумление.

— Защо повече от когато и да било? — попита пак Гонзаг.

— Защото сега знам името на младоженеца, ваше височество. — — Че какво значение има то за теб?

— Не бих могъл да ви кажа. Има неща, които изобщо не могат да се обяснят. Как да ви обясня, например, твърдото си убеждение, че без мен господин дьо Лагардер изобщо няма да може да изпълни нахалното си обещание?

— И това ли си чул?

— Колибката ми е съвсем наблизо, ваше височество, и един път аз вече ви услужих.

— Услужи ми още веднъж и няма да съжаляваш.

— Това зависи от вас, ваше височество.

— Вземи, Шаверни — каза Гонзаг на маркиза, подавайки му подписаните акции, после се обърна отново към Гърбавия и добави: — И ти ще дойдеш на венчавката, каня те.

Присъствуващите заръкопляскаха. Кокардас размени бърз поглед с Паспоал и промърмори:

— Ето ти вълкът в кошарата! Имат право, дявол го взел, голям смях ще падне!

Ласкателите на Гонзаг бяха наобиколили Гърбавия, който споделяше поздравленията им заедно с младоженеца.