Пол Февал - Гърбавия

— Е, какво ще кажете за това? — обърна се той към двамината юначаги.

— Човешко е да се греши, това ще ви кажа — отвърна кротко Паспоал. — Аз ви разказах самата истина, пък и този жакет е неоспоримо доказателство за това.

— Нима оспорвате писмото?

— Гръм да ме порази дано! — избоботи Кокардас. — Каквото имах да казвам, казах го, а и онзи вагабонтин Масабиу може да потвърди, че го срещнах на улица „Сен Жак“. Наредете само да го доведат! Ами метр Жан Пьоти, той кралски хирург ли е, или що! Видях и тялото, познах и раната…

— Добре, но това писмо? — прекъсна го Гонзаг и смръщи вежди.

— Тези негодници отдавна ви мамят — прошепна на ухото му Пейрол.

Хранениците на Гонзаг развълнувано си шушукаха.

— Това е вече прекалено! — възмущаваше се нисичкият дебеланко Ориол. — Този човек е магьосник!

— По-скоро дявол! — извика Навай.

— Мъж е това, гръм да ме порази! Не е ли тъй, любезни? — прошепна Кокардас, като едва сдържаше вълнението, което караше сърцето му лудо да бие.

— Това е Лагардер!

— Господа — каза Гонзаг с малко неестествен глас, — тук има нещо непонятно. Тези двамата ни мамаят, без съмнение…

— Ваше височество! — възнегодуваха Кокардас и Паспоал в един глас.

— Тишина! Аз приемам отправеното ми предизвикателство!

— Браво! — обади се плахо Навай.

— Браво! Браво! — неохотно се отзоваха и останалите.

— Ако ваше височество ми позволи да му дам един съвет — намеси се Пейрол, — то вместо предвидената вечеря…

— Вечерята ще се състои, ако ще и небесата да се продънят! — прекъсна го Гонзаг с гордо вдигната глава.

— Но тогава поне при закрити врати — настоя Пейрол.

— И дума да не става! Вратите ще бъдат широко отворени!

— Чудесно! — обади се отново Навай.

Мнозина тук изкусно владееха шпагата: самият Навай, Hoce, Шоази, Жирон, Монтобер и някои други. Изключение правеха само банкерите.

— Господа — обърна се Гонзаг към приближените си, — всички вие носите шпаги.

— Ние също! — промърмори Кокардас и смигна на Паспоал.

— Но ще съумеете ли да си послужите с тях в случай на нужда? — попита принцът.

— Ако онзи човек дойде сам… — поде Навай, без дори да се опитва да крие отвращението си.

— Но, ваше височество! — намеси се отново Пейрол. — Това е тъкмо работа за Готие Жандри и братовчедите му!

Гонзаг наблюдаваше хранениците си с навъсено чело и треперещи устни.

„Ще ме последват! — възкликна той вътрешно. — Главата си залагам, че ще ме последват! Роби, роби ги искам, или горко им!“

— Прави като мен — едва чуто прошепна в същия миг Кокардас-младши на Паспоал.

Двамата едновременно пристъпиха напред и замятайки величествено полите на помпозните си наметала, се изпъчиха току пред Гонзаг.

— Ваше височество — подхвана Кокардас, — трийсет години безупречно, бих казал богоугодно поведение, се застъпват в полза на двамина честни люде, които привидностите сякаш обвиняват. Но не, не е възможно в един-единствен ден да се потуши сиянието на цяло житие! Погледнете ни! Всевишния е белязал всяко лице със знака на верността или вероломството. Погледнете ни, дявол го взел, и погледнете господин Пейрол, нашият обвинител!

В този миг Кокардас-младши бе наистина непостижим. Неговото провансалско-гасконско произношение придаваше на изисканите му слова неподозирано очарование. А колкото до брат Паспоал, той все така сияеше в ореола на скромността и простодушието. Нещастният Пейрол като че ли бе създаден нарочно, за да послужи като пример за сравнение. От двайсет и четири часа насам неговата хронична бледност бе придобила неопределен жълтозеленикав оттенък. Той бе съвършен образец на онези нагли страхливци, които нанасят ударите си треперейки, и убиват, примрели от страх. Гонзаг изглеждаше унесен в мисли, докато Кокардас продължи:

— Вие сте знатен, ваше височество, вие сте могъщ и на ваше превъзходителство нищо не му коства да бъде безпристрастен: А и не от вчера познавате вашите предани слуги. Спомнете си крепостния ров на Кайлюс, където бяхме заедно…

— Млък! — изкрещя Пейрол ужасен.

Гонзаг изгледа приятелите си и хладно заяви:

— Господата вече се досетиха за всичко, но ако все още има нещо, което не знаят, ние ще им го кажем. Господата разчитат на нас така, както и ние разчитаме на тях. Помежду ни са се установили отношения на взаимна търпимост и отлично знаем що за хора сме и едните, и другите.

Гонзаг силно наблегна на последните думи. Та имаше ли поне един от тези хитреци, на чиято съвест да не лежи някакъв грях? Неколцина вече се бяха обръщали за помощ към Гонзаг при разприте им със закона, а освен това, снощното им поведение ги правеше негови съучастници. Ориол усещаше, че му премалява; Навай, Шоази и другите благородници стояха с наведени очи. Ако поне един от тях бе възроптал, не ще и дума, че останалите тутакси биха го последвали, но никой не гъкна.