Пол Февал - Гърбавия

Гонзаг благодари на случая, отдалечил оттук малкия маркиз дьо Шаверни, тъй като, въпреки недостатъците си, Шаверни не беше от хората, на които можеш да им затвориш устата. Гонзаг искрено вярваше, че тази нощ най-сетне ще се отърве от него и то за дълго време.

— Исках само да кажа на ваше височество — продължаваше междувременно Кокардас, — че хора като нас никога не трябва да се обвиняват прибързано. Както всички даровити люде, така и ние с Паспоал имаме много врагове. Ето защо си позволявам да изкажа мнението си пред ваше височество, при това с присъщата си искреност: от двете — едно: или кавалерът дьо Лагардер е възкръснал, което ми се струва невероятно, или писмото е подправено от някой негодник с едничката цел да злепостави двамина почтени люде. Казах, каквото имах за казване, дявол го взел!

— Не бих се осмелил да добавя дори думица — рече брат Паспоал, — дотолкова красноречиво моят доблестен приятел изрази собствените ми мисли.

— Няма да ви наказвам — прекъсна го Гонзаг е разсеян вид. — Свободни сте.

Те обаче дори не помръднаха.

— Ваше височество не ни разбра — произнесе Кокардас с достойнство, — и туй, уви, е много неприятно!

А нормандецът добави с ръка на сърцето:

— Не заслужаваме подобно пренебрежение!

— — Ще ви се плати! — прекъсна го Гонзаг нетърпеливо. — Какво повече искате?

— Какво искаме ли, ваше височество? — В гласа на Кокардас се долавяше онзи трепет, който идва от дъното на душата. — Какво искаме? Пълно и изчерпателно доказване на нашата невинност. Гръм да ме порази! Виждам, че още не сте разбрали с кого си имате работа!

— О, не! Наистина не знаете! — додаде Паспоал, чийто очи и по природа, и по недъг, бързо се изпълниха със сълзи.

— Ние настояваме за публичното ни оневиняване, а за да стане това, ето какво ви предлагам: в писмото се съобщава, че тази нощ господин дьо Лагардер ще дойде да ви предизвика в собствения ви дом, докато ние твърдим, че господин дьо Лагардер е мъртъв. В такъв случай нека събитията ни бъдат съдник! Ние сме ваши пленници! Ако сме излъгали и господин дьо Лагардер се появи, то ние сме съгласни да умрем, нали тъй, Паспоал, гълъбчето ми?

— С радост! — отвърна нормандецът и избухна в плач.

— Ако, напротив — продължи гасконецът, — господин дьо Лагардер не дойде, ще поискаме удовлетворение за нанесената ни обида! Ваше височество няма да откаже на двама честни момци да му обрекат докрай живота си!

— Тъй да бъде! — отсече Гонзаг. — Ще дойдете заедно с нас в павилиона и нека събитията ви бъдат съдник!

Двамата храбреци се спуснаха към ръцете му и пламенно ги целунаха.

— Свети слова! — възкликнаха те в един глас, изправяйки се — досущ двама праведници!

Но вниманието на Гонзаг вече бе привлечено от друго: той с разочарование наблюдаваше жалките физиономии на своите приближени.

— Бях заповядал да ми доведат Шаверни! — обърна се той към Пейрол.

Довереникът веднага излезе.

— И таз добра, господа! — рече принцът. — Какво ви е? Да ме прости бог, но до един сте пребледнели и онемели като призраци.

— Тъй си е — промърмори Кокардас, — нямат вид на пощурели от радост!

— Да не би да се страхувате? — попита Гонзаг. Благородниците трепнаха.

— Пазете се, ваше височество! — каза Навай.

— Но ако не се страхувате — продължи принцът, — значи ли това, че отказвате да ме подкрепите? — И тъй като никой не наруши мълчанието, той повиши тон: — Сами вие се пазете, господа приятели мои! Спомнете си какво ви казах вчера в парадната зала на моя дворец: „Искам пасивно подчинение! Главата съм аз, а ръцете — вие.“ Между нас има сключен договор.

— Никой не е и помислял да нарушава договора — обади се Таран, — но…

— Никакви „но“! Да не чувам повече такова нещо! Помнете добре какво ви казах и чуйте добре какво ще ви кажа сега! Довчера вие все още можехте да се откъснете от мен, но днес е вече късно, днес вие знаете моята тайна. Днес всеки, който не е с мен, е против мен. Ако тази нощ на проверката някой отсъствува…

— Никой няма да отсъствува — обади се Навай.

— Толкоз по-добре! Ние сме съвсем близо до целта. Мислите си, че съм уязвен, но грешите. От снощи аз отидох далеч напред, докато вашият дял се удвои и вие, без да го знаете, сте вече богати като перове и херцози. Искам победата ми да бъде пълна, на всяка цена…

— Ще бъде, ваше височество! — извика Монтобер, една от прокълнатите души.

Обещанието, съдържащо се в последните думи на Гонзаг, вдъхна бодрост на нерешителните.