Пол Февал - Гърбавия

— Ако не друго, то поне ум има в нея, друже — каза Гонзаг. — Обещавам ти, че ще станеш благородник.

— Безкрайно съм ви признателен, ваше височество. И кога това?

— По дяволите! — разнесоха се възклицания. — Ама че се е разбързал!

— Нужно е време! — рече Гонзаг.

— Вярно рекоха, аз бързам — отвърна Гърбавия. — Простете, ваше височество, но преди малко казахте, че не обичате безплатните услуги, а това е добре дошло за мен да поискам възнаграждението си веднага.

— Веднага? — извика принцът. — Но това е невъзможно!

— Но моля ви, вече не става дума за титли — и като се приближи до Гонзаг, той загатващо подхвърли: — Не е нужно човек да е благородник, за да седне, например, до господин Ориол на вечерята тази нощ.

Всички избухнаха в смях, с изключение на Ориол и Гонзаг.

— Нима и това знаеш? — свъси вежди принцът.

— Просто две случайно подочути думички — смирено прошепна Гърбавия.

Но другите вече викаха:

— Ще вечеряме заедно, тъй ли?

— Ах, принце — възкликна пламенно Гърбавия, — да знаете само какви танталови мъки изпитвам! Представям си една малка къщица с потайни изходи, закътана сред сенчеста градина; представям си нейните будоари, където дневният светлик едва се процежда през спуснатите завеси, изписаните й с нимфи и амури, с пеперуди и рози тавани; виждам потъналия в позлата салон, виждам го! Салон на сладострастни пиршества, изпълнен цял с усмивки; виждам свещниците, те ме заслепяват… — Той закри очите си с ръка и продължи: — Виждам цветя и вдъхвам аромата, им, но какво са те в сравнение с превъзходното вино, преливащо от чашата, докато рояк очарователни жени…

— Но той е пиян още преди да са го поканили! — подхвърли Навай.

— Така е, пиян съм — отвърна Гърбавия и го стрелна с пламтящ поглед.

— Ако ваше височество желае, ще предупредя госпожица Нивел — пошушна Ориол на ухото на Гонзаг.

— Вече е предупредена — отговори принцът и сякаш за да разпали още повече необикновеното желание на Гърбавия, добави: — Но тази вечеря, господа, ще бъде по-особена.

— Че какво ли ще и е по-особеното? Да не сте поканили царя?

— Опитайте се да отгатнете.

— Някоя комедия? Господин Ло? Маймуните от Сенжерменския панаир?

— По-добро, господа, нещо много по-добро! Предавате ли се?

— Предаваме се — отговориха всички в хор.

— Ще присъствуваме на сватба — каза Гонзаг.

Гърбавия трепна, но всички го отдадоха на силното му желание.

— Сватба? — повтори той и сплитайки пръсти, извърна очи. — Сватба, при това след вечеря?

— Да, истинска сватба — добави Гонзаг. — Един действителен църковен брак.

— И кого ще женим? — извикаха присъствуващите в един глас.

Гърбавия затаи дъх. Гонзаг тъкмо се канеше да отговори, когато на стълбището се появи Пейрол и извика:

— Vivat! Vivat! Ето ги най-сетне нашите хора!

Зад гърба му се показаха Кокардас и Паспоал, на чиито лица бе изписана онази хладнокръвна самоувереност, която тъй добре подхожда на полезните хора.

— Приятелю — обърна се Гонзаг към Гърбавия, — нашият разговор още не е свършил. Не се отдалечавайте.

— Аз съм на заповедите на ваше височество — отвърна Езоп II и се насочи към колибката си.

Главата му напрегнато работеше. Едва прекрачил прага на колибката си, Гърбавия хлопна вратичката и се отпусна на дюшека си.

— Сватба — прошепна той. — Какъв позор! Но това не ще да е само някаква безсмислена пародия, този човек не прави нищо на вятъра. Какво ли се крие под това кощунство? Не мога да прозра умисъла му, а времето минава. — За миг той обгърна главата си с ръце, после възкликна с неподозирана решителност: — О, независимо дали го иска, или не, но, кълна се в бога, аз ще бъда на вечерята!

— Е, какви са новините? — долитаха отвън виковете на изгарящите от любопитство ласкатели.

Те вече вземаха присърце всичко, свързано с Лагардер.

— Тези юначаги искат да говорят само с негово височество — обясни Пейрол.

Кокардас и Паспоал, отпочинали си чудесно след един цял ден, прекаран в сън върху масата във Венецианската гостилница, бяха свежи като рози. Те гордо разблъскаха редиците на долнопробните мошеници и се насочиха право към Гонзаг, когото приветствуваха с дръзко достойнство, подобаващо на истински учители по фехтовка.

— Казвайте! — заповяда принцът. — И по-бързо!

Кокардас и Паспоал се обърнаха един към друг.

— Започвай, благородни друже — рече нормандецът.

— И дума да не става, гълъбче! — отвърна гасконецът. — Само след теб!