Пол Февал - Гърбавия

— — Виж го ти, господин Езоп хич и не си поплюва! — извика Навай.

— Какъв тънък познавач! — обади се Ориол.

Гърбавия го погледна в очите.

— Вие, носачи по потайна доба — тихо рече той, — точно вие ще се съгласите, че човек е способен на всичко, за да задоволи едно желание.

Ориол пребледня.

— Но за какво намеква тоя? — възкликна Монтобер.

— Обяснете се, друже! — заповяда Гонзаг.

— Обяснението ми няма да бъде дълго, ваше височество — простодушие отвърна Гърбавия. — Знаете, че снощи имах честта да напусна Пале Роаял по едно и също време с вас. Случайно зърнах двама благородници, впрегнати в една носилка, и тъй като подобна гледка не е обичайна, помислих си, че добре са им заплатили за това.

— А дали знае…? — прибързано понечи да се намеси Ориол.

— Какво имаше в носилката ли? — прекъсна го Гърбавия. — Раз бира се. Един пиян, стар господин, комуто по-късно помогнах да се добере до дома си.

Гонзаг наведе очи и пребледня. По лицата на всички се изписа дълбоко изумление.

— Да не би да знаете и какво е станало с господин дьо Лагардер? — тихо попита принцът.

— Хе-хе! — подсмихна се Гърбавия. — Готие Жандри има сигурна ръка и чудесно върти шпагата. Бях съвсем наблизо, когато нанесе удара си и, кълна се, той попадна точно в целта. Останалото ще научим от онези, които пратихте на разузнаване.

— Само че те много закъсняват!

— За това е нужно време. Метр Кокардас и брат Паспоал…

— Нима ги познавате? — смая се принцът.

— Аз, ваше височество, познавам кажи-речи всички.

— По дяволите! А знаете ли, друже, че не обичам онези, които познават толкова много народ и са тъй добре осведомени?

— Това може да бъде опасно, съгласен съм — спокойно рече Гърбавия, — но може и да послужи. Нека бъдем справедливи, ако не познавах господин дьо Лагардер…

— Мътните да ме вземат, ако някога си послужа с този човек! — промърмори Навай зад гърба на Гонзаг.

Той си мислеше, че никой не го е чул, но Гърбавия веднага му отговори:

— И ще сбъркате.

Впрочем, всички споделяха мнението на Навай.

Гонзаг се колебаеше и Гърбавия, сякаш за да подложи на изпитание неговата нерешителност, продължи:

— Отдавна да съм разсеял подозренията ви, ако не ме бяха прекъснали. Когато се спрях на прага на дома ви, ваше височество, аз също се колебаех, питах се, съмнявах се. Това наистина бе раят, към който се стремях, но не раят на правоверните, а раят Мохамедов с всичките му прелести: красиви жени и чудесно вино — нимфи с венци от цветя и пенлив нектар. Но бях ли готов на всичко, за да заслужа влизането си в този сладострастен Еден, за да приютя безличието си под полите на вашата господарска мантия? Да, точно това се питах преди да вляза, ваше височество, и влязох!

— Защото се чувствуваше решен на всичко? — прекъсна го Гонзаг.

— Да, на всичко! — решително отсече Гърбавия.

— За, бога, какъв необуздан апетит за наслади и благородство!

— Вече четирийсет години мечтая, цели четирийсет години неудовлетворените ми желания тлеят под моите сиви коси.

— Но благородство може да се купи — прекъсна го отново принцът, — питай Ориол!

— Не ми е нужно благородство, което се купува — и като посочи г комичен жест гърбицата си, Езоп II попита: — Едно име би ли натежало толкова? — После със сериозен глас продължи: — Едно име и една гърбица са двойно бреме, което смазва единствено скудоумните! Аз съм особа твърде незначителна, за да се меря с толкова именит банкер като господин Ориол. Но ако името му го смазва, толкоз по-зле за него; моята гърбица никак не ме притеснява. Люксембургският херцог 126 126 Франсоа Анри дьо Монморанси-Бутвил, херцог Люксембургски (1628–1695) — маршал на Франция — Б. пр. е гърбав, но видя ли неприятелят гърба му в битката при Нийрвинден 127 127 Местност в Белгия, където през 1693 г. Люксембургският херцог разгромява Вилхелм III Орански — Б. пр. ? Героят от неаполитанските комедии, непобедимият Пулчинела 128 128 Италианското име на френския комедиен герой Полишинел — Б. пр. , пред когото нищо и никой не може да устои, е гърбав и отпред, и отзад. Тирцей 129 129 Тирцей — древногръцки поет — Б. пр. е бил и куц, и гърбав; Вулкан 130 130 Вулкан — бог на огъня в древногръцката и римската митология — Б. пр. , ковачът на светкавици, също, а Езоп, чието славно име ми давате, е имал гърбица, която е била самата мъдрост. Гърбицата на титана Атлас 131 131 Атлас — титан, син на титана Япет и океанидата Климена, брат на Прометей. След поражението на титаните бива наказан за вечни времена да поддържа небесния свод (мит.) — Б. пр. е бил светът Без и през ум да ми минава да сравнявам моята с всички тези знаменити гърбици, аз все пак твърдя, че по сегашния курс тя струва петдесет хиляди екю рента. Та какво щях да бъда без нея? Аз много държа на гърбицата си. Тя е златна!