Пол Февал - Гърбавия

— Малък спомен от бала, ваше височество, едно изкълчване.

— Попрекалил е с танците — обадиха се господата.

Гонзаг презрително ги изгледа.

— Вие обичате да се подигравате, господа — рече той, — аз може би също. Твърде вероятно е обаче да грешим и по-скоро ей този тук да има основание да ни се подиграва!

— Ах, ваше височество… — промърмори срамежливо йон.

— Казвам това, което мисля, господа — прекъсна го Гонзаг. — Намерихте си майстора!

Хранениците му едва сдържаха възмущението си.

— Да, намерихте си майстора! — повтори принцът. — Той сам ми беше много по-полезен, отколкото всички вие, взети заедно. Беше ни обещал господин дьо Лагардер за бала и господин дьо Лагардер ни падна в ръцете.

— Ако ваше височество беше благоволил да ни възложи… — започна Ориол.

— Господа — подхвана Гонзаг, без да му отговори, — човек не може да си играе с господин дьо Лагардер както си ще. Надявам се скоро да не ни се налага отново да се убеждаваме в това.

Всички въпросително се спогледаха.

— Можем да говорим открито — успокои ги принцът, — тъй като смятам да взема този момък под свое покровителство. Имам му доверие.

При тези думи Гърбавия гордо се изпъчи. Гонзаг продължи:

— Имам му доверие и ще кажа пред него същото, което бих казал и пред вас, господа: ако Лагардер не е мъртъв, ние всички сме в смъртна опасност.

Настъпи гробна тишина. Гърбавия изглеждаше най-удивен от всички.

— Нима сте го оставили да се измъкне? — прошепна той.

— Не знам, моите хора много се забавиха и това ме безпокои. Бих дал мило и драго, за да разбера нещо повече.

Всички около него, банкери и благородници, се опитваха да запазят хладнокръвие. Между тях имаше и смелчаци: Навай, Шоази, Hoce, Жирон и Монтобер вече го бяха доказали, но тримата посредници, и най-вече Ориол, бяха пребледнели като платно, а барон Батц бе дори прежълтял.

— Достатъчно на брой сме, слава богу, пък и доста силни, за да… — начена Hoce.

— Това са празни приказки — прекъсна го Гонзаг. — Надявам се никой да не трепери повече от мен, ако най-сетне се наложи да нанесем решителния удар.

— В името божие, ваше височество — извикаха всички в един глас, — ние ви принадлежим изцяло!

— Знам това много добре, господа — сухо отвърна Гонзаг, — тъй като самият аз се погрижих да бъде така.

Дори да имаше недоволни, то никой не ги забеляза.

— Междувременно — продължи принцът, — нека оправим някои стари сметки. Вие ни направихте много голяма услуга, приятелю.

— Но какво говорите, ваше височество!…

— Стига излишна скромност, моля! Потрудихте се добре, сега си искайте надницата.

Гърбавия смутено замачка с пръсти кожената кесия, която все още държеше в ръка.

— Откровено казано, то дори труда не си заслужава — избъбра той.

— По дяволите! — извика Гонзаг. — Ще се окаже май, че искаш доста солидно възнаграждение?

Гърбавия го погледна в очите и не отговори.

— Веднъж вече казах, друже, че не искам нищо даром — продължи принцът, започвайки да проявява признаци на нетърпение. — Всяка безплатна услуга ми струва твърде скъпо, тъй като в нея неминуемо се крие предателство. И тъй, настоявам да си искаш платата!

— Хайде, друже Йон! — развика се цялата банда. — Пожелай си нещо, царю на духовете!

— Тъй да бъде, щом ваше височество настоява — рече Гърбавия с все по-нарастващо смущение. — Но не се осмелявам да отправя подобна молба към ваше височество! — Той сведе очи и като смачка кесията си в ръце, смутолеви: — Сигурен съм, че ваше височество ще ми се присмее!

— Обзалагам се на сто луидора, че нашият приятел Йон е влюбен! — извика Навай.

Гръмна продължителен смях. Единствено Гонзаг и Гърбавия не се поддадоха на всеобщото веселие. Гонзаг беше убеден, че пак ще има нужда от Гърбавия. Принцът бе алчен, но не и скъперник: парите не му струваха нищо и в случай на нужда умееше да ги пилее с пълни шепи. В момента той желаеше две неща: да се сдобие с този загадъчен инструмент и да го опознае, тъй че правеше всичко, за да постигне тази двойна цел. Без ни най-малко да му пречат, неговите ласкатели му служеха, за да изпъкне още по-очевидно благоразположението, което принцът проявяваше към дребния човечец.

— А защо не и влюбен? — каза той напълно сериозен. — Ако е влюбен и това зависи от мен, кълна се, че той ще бъде щастлив. Има услуги, които се заплащат не само с пари.

— Благодаря ви, ваше височество — произнесе Гърбавия с развълнуван глас. — Любов, честолюбие, любопитство — знам ли и аз как да нарека страданието, което ме измъчва? Тези хора се смеят и с право, но аз страдам!