Пол Февал - Гърбавия

— Не мислите ли, че е опасно да оставяме младата девойка в павилиона?

— Да, дори много, но тя няма да остане там дълго време. Докато не съм забравил, друже Пейрол, ще вечеряме у доня Крус, в интимен кръг. Направете всичко необходимо.

Той добави няколко думи на ухото на Пейрол, който се поклони и рече:

— Достатъчно, ваше височество.

— Ей, гръбльо! — извика още един недоволен жирант. — Какво си се разскачал като луд! Май вече не си знаеш работата. Господа мисля, че ще ни се наложи пак да използуваме Кита.

Пейрол вече се отдалечаваше, когато господин дьо Гонзаг отново го повика:

— И ми намерете Шаверни! Жив или мъртъв, но ми го намерете!

Гърбавия разтърси гърбицата си, върху която в този момент се подписваха, и заяви:

— Уморен съм, пък и камбаната бие. Време е да си отдъхна.

Камбаната наистина биеше и портиерите минаваха, подрънквайки с големите си ключове. Няколко минути по-късно не се чуваше нищо друго, освен щракането на заключвани катинари. Всеки наемател разполагаше със своя брава и непродадените или неразменени стоки се прибираха в барачките. Пазачите живо подканяха закъснелите да побързат.

Нашите сдружени спекуланти, Навай, Таран, Ориол и компания, бяха наобиколили Гонзаг със свалени шапки. Принцът втренчено наблюдаваше Гърбавия, който, седнал на плочника пред вратата на колибката си, като че ли изобщо не възнамеряваше да си тръгва. Той спокойно броеше съдържанието на кожената си кесия и на пръв поглед това занимание му доставяше огромно удоволствие.

— Тази сутрин идвахме да се поинтересуваме за вашето здраве господин братовчеде — рече Навай.

— И бяхме много щастливи да научим, че умората от снощния празник не ви се е отразила прекалено — добави Hoce.

— Има нещо, което изтощава повече от удоволствията, господа, и това е безпокойството.

— Тъй си е — обади се Ориол, който държеше на всяка цена да му се чуе думата. — Вярно, че безпокойството… и аз съм така. Когато човек е разтревожен…

Обикновено Гонзаг великодушно се притичваше на помощ на своите давещи се ласкатели, но този път остави Ориол на мъките му. Гърбавия се подсмиваше. След като приключи с броенето на парите си, той усука горната част на кожената си кесия и грижливо я завърза с едно въженце. После се накани да пропълзи в колибката си.

— Хайде, Йон — подвикна му един пазач, — да не смяташ да спиш тук?

— Разбира се, приятелю — отвърна Гърбавия. — Донесъл съм си всичко необходимо.

Пазачът избухна в смях. Свитата на Гонзаг тутакси се присъедини към него, с изключение на принца, който остана все така сериозен.

— Хайде, хайде! — подкани го пазачът. — Стига шеги, джудженце! Омитай се! По-бързо!

Гърбавия хлопна вратичката под носа му. И тъй като пазачът силно заблъска с крак колибката, той показа бледото си лице през малкия кръгъл отвор, намиращ се под самия й покрив, и извика:

— Справедливост, ваше височество!

— Справедливост! — весело се развикаха господата.

— Жалко, че го няма Шаверни — добави Навай. — Щяхме да му възложим да произнесе тази сериозна и важна присъда.

С жест Гонзаг призова към тишина.

— При биенето на камбаната всички трябва да излязат — каза той, — такъв е порядъкът.

— Ваше височество — отвърна Езоп II, наречен още Йон, сбито и точно като адвокат, който излага съображенията си, — благоволете да се съгласите, че аз не съм в положението на всички. Не всички са наели колибата на кучето ви.

— Чудесно хрумване! — извикаха някои.

— И какво произтича от това? — полюбопитствуваха други.

— Имаше ли, или не, Медор навик да спи в колибката си? — продължи Гърбавия.

— Чудесно хрумване, наистина чудесно!

— И ако Медор, както бих могъл да го докажа, наистина е имал навик да спи в колибката си, и след като с цената на трийсет хиляди ливри откупих правата и привилегиите му, то аз държа да правя точно като него и няма да изляза оттук, докато не ме изхвърлят насила.

Този път Гонзаг се усмихна и с леко кимване изрази одобрението си. Пазачът тутакси се оттегли.

— Я ела насам — рече принцът.

Йон веднага излезе от колибката си и се приближи, покланяйки се учтиво.

— Но защо искаш да останеш тук, вътре? — попита Гонзаг.

— Защото мястото е сигурно, а аз имам пари.

— Смяташ ли, че сделката ти с колибката е сполучлива?

— Иска ли питане, ваше височество, знаех го предварително.

Гонзаг сложи ръка на рамото му. Гърбавия леко извика от болка.

— Какво ти е? — учуди се принцът.