Пол Февал - Гърбавия

В този миг на същата порта, гледаща към улица „Кенкампоа“, с погребални физиономии се появиха Ориол и Монтобер.

— Господа — отговори Ориол на онези, които се поинтересуваха защо е толкова омърлушен, — не мисля, че трябва на всеослушание да се повтарят такива злокобни вести, това би довело до спадане на курса.

— И колкото и да имаме, краят бързо ще му се види — добави Монтобер с тежка въздишка.

— Измама! Измама! — разкрещя се един дебел търговец, чийто джобове пращяха от „внучки“.

— Млъкнете, Ориол! — изсъска Монтобер. — Не виждате ли на какво ни излагате!

Но алчната и гъста тълпа на любопитните вече се блъскаше около тях.

— Говорете, господа, кажете какво знаете! — чуваха се викове наоколо. — Това е дълг на всеки честен човек!

Ориол и Монтобер обаче мълчаха като риби.

— Ас бък ште фи каша — обади се ненадейно явилият се барон Батц. — Шъшипия! Шъшипия! Шъшипия!

— Съсипия ли? Че защо?

— Това е измама, ви казвам!

— Я да мълчите, дебелако! Но защо съсипия, господин Батц?

— Не снам — сериозно отвърна баронът. — Бедесед бросента збадане!

— Петдесет процента спадане?

— Са десед минуди.

— За десет минути?! Но това е банкрут!

— Я, тофа айн банкруд! Айн катастроф! Айн баника!

— Господа, господа, по-спокойно! — намеси се Монтобер. — Да не прекаляваме!

— Двайсет сини с петнайсет процента премия! — чуваше се вече наоколо.

— Петнайсет сини, петнайсет! С десет премия!

— Двайсет и пет по номинална стойност.

— Но господа, господа, та това е лудост! Отвличането на младия крал не е официално потвърдено!

— Пък и все още няма доказателства, че господин Ло наистина е избягал — добави Ориол.

— Нито че господин регентът е затворник в Пале Роаял — довърши Монтобер със съкрушен вид.

За миг настъпи изумена тишина, после екна ужасен многохиляден вик:

— Младият крал е отвлечен! Господин Ло избягал! Регентът е арестуван!

— Трийсет акции на половина цена!

— Осемдесет с шейсет рабат!

— Със сто!

— Със сто и петдесет!

— Господа, господа — бъбреше Ориол, — не бързайте!

— Продавам всичките си акции с триста на загуба! — извика Навай, който нямаше вече нито една. — Купувате ли ги?

Ориол направи енергичен отрицателен жест.

Много скоро сините се продаваха с четиристотин на загуба.

— Не са държали както трябва под око фамилията дю Мен — не мирясваше Монтобер, — а те си имали доста сподвижници. Оказа се, че в заговора са замесени канцлерът д’Агесо, кардинал дьо Биси, господин дьо Вилроа и маршал дьо Вийар. Пари им давал принц де Селамаре. Жюдикаел дьо Малстроа, маркиз дьо Понкалек, най-богатият благородник в Бретания, е нападнал младия крал по пътя за Версай и го отвел в Нант. В този момент испанският крал преминава Пиренеите начело на тристахилядна армия. Това, за жалост, е безспорен факт.

— Шейсет сини с петстотин на загуба! — чуваше се сред все по-сгъстяващата се тълпа.

— Господа, господа, не бързайте! Все пак, за да дойде от Пиренеите до Париж, на една армия й трябва време. Пък и това са слухове, нищо повече от слухове…

— Злухофе, злухове! — потвърди барон Батц. — Имам оште айн аксия, бродафам я са бедстотин франка! Ей я, на!

Никой обаче не прояви интерес към акцията на барона и предложенията се подновиха с нова сила.

— В крайна сметка — наливаше масло в огъня Ориол, — поне господин Ло да не беше избягал…

— Но кой държи регента затворен? — разпитваха наоколо.

— За бога, хора добри! — възкликна Монтобер. — Питате ме за неща, които и самият аз не знам. Аз, слава богу, нито купувам, нито продавам! По всичко изглежда, че Бурбонският дук е бил доста недоволен. Същото говорят и за духовенството, по повод на онази история с конституцията. Някои пък твърдят, че във всичко това бил замесен руският цар, който иска да се провъзгласи за крал на Франция.

Разнесе се всеобщ вик на ужас. Барон Батц предложи акцията си за сто екю. И точно в този миг на вселенски смут, Албре, Таран, Жирон и Hoce, имайки под ръка целия капитал на сдружението, най-неочаквано направиха незначителна покупка и веднага бяха забелязани. Сочеха си ги с пръст като четворка кръгли идиоти: те купуваха! Само за миг тълпата ги заобиколи, обсади, задуши!

— Не им казвайте новините си — шепнеха мнозина на ухото на Ориол и Монтобер.

Нисичкият дебел посредник едва сдържаше смеха си.

— Клети безумци! — промълви той, посочвайки със съжалителен жест своите съзаклятници, после се обърна към тълпата и добави: — Аз съм благородник, приятели, и ви казах всичко, което знаех съвършено безкористно, а вие правете както ви е угодно. Умивам си ръцете.