Пол Февал - Гърбавия

Тогава стана войник. Скоро след това уби капитана си и дезертира. После се записа доброволец в „Блудните синове на Сен Люк“ за похода в Германия, но взе че отмъкна любовницата на Сен Люк и пак дезертира. Господин дьо Вилар 23 23 Клод Луи Хектор, херцог дьо Вилар (1653–1734) — маршал на Франция, прославил се във войната за испанското наследство (1701–1714). — Б. пр. му заповяда да се промъкне във Фрайбург им Брайзгау, а той се измъкна оттам без заповед и съвсем сам довлече четирима вражески войници, навързани един за друг като овни. Вилар го произведе корнет, но той уби полковника си и беше разжалван. О, небеса, какво дете!

Но господин дьо Вилар го обичаше. Пък и можеше ли човек да не го обича? Господин дьо Вилар му заповяда да съобщи на краля новината за поражението на Баденския херцог 24 24 Максимилиан II Емануел (1662–1726) — Електор на Бавария, сражавал се на страната на Луи XIV във войната за испанското наследство. — Б пр. . Анжуйският херцог 25 25 Филип V (1683–1746), крал на Испания (1700–1746). — Б. пр. го видя и го пожела за свой паж. Направиха го паж, но за беля, придворните дами на престолонаследника започнаха от сутрин до вечер да се бият помежду си от любов по него. Уволниха го.

Най-сетне щастието му се усмихна: стана гвардейски улан. Бога ми, не знам дали е напуснал кралския двор заради жена или заради мъж, но ако това е жена — толкоз по-добре за нея, ако ли пък е мъж — бог да го прости!

Кокардас млъкна и пресуши наведнъж голяма чаша вино. Напълно я беше заслужил. Паспоал му стисна ръка, за да изрази възхищението си.

Слънцето залязваше зад горските върхари. Кариг и хората му вече се стягаха за път и тъкмо се канеха да изпият по една последна чаша за добрата среща, когато Салдан забеляза едно дете, което се промъкваше към крепостния ров и очевидно се стараеше да не го забележат. Беше тринайсет-четиринайсетгодишен хлапак с объркан и уплашен вид. Носеше ливрея на паж, но без хералдически цветове и на кръста си беше препасал куриерски колан.

Салдан посочи детето на спътниците си.

— По дяволите! — извика Кариг. — Веднъж вече изтървахме този дивеч. Преди малко подплаши конете ни. Губернаторът на Венаск често използува такива шпиони, но този път ще го пипнем.

— Тъй да бъде — съгласи се гасконецът. — Не съм убеден обаче, че младият непрокопсаник е на служба при венанския губернатор. Но тъй като всяка крушка си има и опашка и без, разбира се, да искам да ви обидя, господин доброволец, този дивеч ще бъде за нас.

Всеки път, щом произнесеше тази дръзка фраза, гасконецът все повече се издигаше в очите на приятелите си, учителите по фехтовка.

До дъното на крепостния ров се стигаше от две страни: по коларския път и по стръмна стълба, издълбана в насипа на предмостовото укрепление. Нашата дружина се раздели на две групи, които се спуснаха долу едновременно и от двете страни. Когато се видя обкръжено, горкото хлапе дори не се опита да побегне, само очите му се насълзиха. То бързо пъхна ръка под ревера на жакета си и извика:

— Не ме убивайте, милостиви господа! Нямам нищо! Нищичко!

Детето очевидно вземаше нашите познати за най-обикновени пладнешки разбойници, на каквито всъщност и приличаха.

— Не лъжи! — крясна му Кариг. — Тази сутрин ли прехвърли планината?

— Аз ли? — попита пажът. — Каква планина?

— Дявол да го вземе! — намеси се Салдан. — Ами че той идва направо от Аржелес, нали, малкия?

— От Аржелес! — повтори детето и в същото време погледът му се стрелна към прозореца под моста.

— Не се страхувай! — успокои го Кокардас. — Нямаме намерение да те дерем, млади човече. На кого носиш това любовно писмо?

— Любовно писмо ли? — отново попита пажът.

— Че ти си бил нормандец, пиленцето ми — възкликна Паспоал.

— Аз ли? Нормандец? — упорито повтори хлапето.

— Я по-добре да го претърсим — предложи Кариг.

— О, не! Не! — извика малкият паж и падна на колене. — Не ме претърсвайте, великодушни господа!

Все едно да наливаш масло в огъня. Разочарован, Паспоал заяви:

— Не ще да е нашенец, не знае да лъже.

— Как се казваш? — попита го Кокардас.

— Беришон — без колебание отвърна детето.

— При кого служиш?

Пажът не отговори. Дуелистите и кралските доброволци, които го заобикаляха започнаха да губят търпение. Салдан го пипна за яката, докато останалите повториха въпрос:

— Хайде, отговори! При кого служиш?

— И не си въобразявай, млади негоднико, че ще си губим времето с теб! — разгневи се гасконецът. — Претърсете го, гълъбчета, и да приключваме.