Пол Февал - Гърбавия

Това беше самата истина. От всички околни храсти долитаха ударите на мускетни приклади о земята.

— Какво желаете от мен? — попита Лагардер, без дори да извади шпагата си.

Безстрашният Бониве, който безшумно се беше промъкнал зад гърба му, го сграбчи през кръста. Лагардер дори не направи опит да се освободи и отново попита:

— Какво желаете от мен?

— По дяволите, друже, много скоро ще го разберете! — отвърна маркиз дьо Бониве, после добави: — Напред, господа, към двореца! Надявам се всички тук ще потвърдите, че съвсем сам залових такъв важен пленник.

Гвардейците бяха около шейсетима. Те заобиколиха Анри и по-скоро го понесоха, отколкото поведоха, към покоите на Филип Орлеански. После затвориха вратата на преддверието и в градината не остана жива душа, ако изключим простодушния господин дьо Барбаншоа, който хъркаше като праведник върху мократа морава.

Големият, или първият кабинет на регента представляваше доста просторен салон, където той имаше навика да приема министрите и регентския съвет. Той бе обзаведен с кръгла маса, застлана с покривка от китайска коприна, едно кресло за Филип Орлеански, друго — за Бурбонския дук, столове за останалите титулярни членове на регентския съвет и сгъваеми столчета за държавните секретари. Над парадната врата се виждаше гербовият щит на Франция и ламбела 121 121 Хералдическа знак, поставян в горната част на герба. — Б. пр. на Орлеан. Всеки ден подир обед тук надве-натри се претупваха държавните дела. Регентът обядваше късно, Операта започваше представленията си рано и времето наистина не стигаше.

Когато Лагардер влезе, кабинетът беше пълен с народ и приличаше по-скоро на съдебна зала. Регентът седеше, заобиколен от господата дьо Ламоаньон, дьо Треме и Машо. До камината стояха херцозите дьо Сен Симон, д’Аркур и Люксембургският херцог. На вратите бе поставена стража, а героят Бониве бършеше потното си чело пред огледалото.

— Доста ни изтормози, но накрая го спипахме — бъбреше си той полугласно. — Ама че щур човек!

— Много ли се опъваше? — полюбопитствува полицейският лейтенант Машо.

— Добре че бях там — отвърна Бониве, — иначе един господ знае какво щеше да се случи!

В страничните ниши бихте познали стария Вилроа, кардинал дьо Биси, Воайе д’Аржансон, Льоблан и много други. Някои от приближените на Гонзаг също бяха успели да се промъкнат. Тук бяха Навай, Шоази, Жирон и дебелият Ориол, скрил се зад гърба на своя събрат Таран. Шаверни разговаряше с господин дьо Брисак, който спеше прав след прекараните в пиянство три нощи. Зад Лагардер стояха петнайсетина въоръжени до зъби мъжаги. Тук имаше една единствена жена — принцеса дьо Гонзаг, седнала от дясната страна на регента.

— Господине — обърна се рязко регентът към Лагардер, още щом го видя, — в нашата уговорка изобщо не се предвиждаше да разваляте празника ни и да оскърбявате в собствения ни дом един от най-знатните велможи в кралството. Обвинен сте също, че сте извадил шпага на територията на Пале Роаял. Това ни кара твърде бързо да се разкаем за благоволението ни към вас.

От момента на задържането му лицето на Лагардер бе сякаш от мрамор.

— Ваше височество — отвърна той почтително, но студено, — не се страхувам да бъдат повторени думите, които аз и господин дьо Гонзаг си разменихме. Колкото до второто обвинение, вярно е, извадих шпага, но само за да защитя една дама. Сред присъствуващите тук мнозина биха могли да го потвърдят.

Имаше не по-малко от половин дузина свидетели, но се обади само Шаверни.

— Вие казахте истината, господине.

Лагардер с удивление го погледна и забеляза, че другарите му го укоряват. Регентът обаче беше твърде уморен и така му се спеше, че нямаше никаква възможност да отдели повече внимание на подобни дреболии.

— Господине — поде той отново, — всичко това ние бихме могли да извиним, но, пазете се, има нещо, което никога не ще ви простим! Обещали сте на госпожа дьо Гонзаг да й върнете нейната дъщеря. Така ли е?

— Да, ваше височество, обещах.

— Изпратихте куриер, който ми даде същото обещание от ваше име. Признавате ли това?

— Да, ваше височество.

— Предполагам, досещате се, че сте изправен пред съд. Обикновените съдилища не могат да се произнесат по деянието, в което ви обвиняват. Но, кълна се в честта си, господине, заслужавате ли, справедливост ще ви бъде въздадена! Къде е госпожица дьо Ньовер?

— Не знам — отвърна Лагардер.